Message at 23:59 (11:59 pm)

24

Когато се прибра Джено беше доста изморен .Затова директно се пльосна на леглото си като чувал с картофи,доволен от факта,че утре е събота и ще може да се наспи.

На другата сутрин се събуди с мисълта,че Нана му е писал и се почувства виновен, защото сигурно момчето е чакало отговора му до късно вечерта,но когато взе телефона си единственото съобщение беше от Ронджун.

"Странно"помисли си Джено.

Все пак две седмици Нана му беше писал,а сега изведнъж нищо.Но после се сети,че е болен и затова сигурно не му е писал. Но пък ,ако тайния му обожател беше Ронджун, то тогава е нещо друго,тъй като брюнета вчера само леко кашляше.

После се сети,че всъщност Ронджун му беше писал .Ами да,ако са един и същи човек,значи Ронджун му е писал само в единия чат.

Ронджун:
Хей~
Искаш ли днес пак да излезем?

Джено:
Може,но да знаеш,че имам час за фризьор към три

Ронджун:
Нищо после ще дойда с теб до фризьора,така ще бъда първия видял новата ти прическа
Ще те чакам пред пицарията от вчера в 11 и не закъснявай!

Джено:
До после

Джено се изправи от леглото,извърши сутрешните си процедури и застана пред гардероба. Попринцим не му се налагаше да се чуди какво да облече тъй като по пет дни в седмицата носеше униформата на училището си,но сега беше изправен пред труден избор.

Навън все още не беше толкова топло макар и това,че е пролет вече ясно да се усещаше .Избра си любимите му черни дънки,до тук добре.

Ами сега?

Какво да облече?

Пуловер или блуза с яке?

Или може би и суитчър щеше да свърши работа?

Накрая облече една блуза с къс ръкав и отгоре сложи един жълт суитчър.Взе си портфейла,ключовете и телефона и  побърза да излезе,все пак не искаше другия да го чака.

•••

Три часа и половина по-късно двете момчета вече се намираха във фризьорския салон.

До сега ходеха като мухи без глави напред назад,ядоха и се смяха .Оказа се,че Ронджун има същия суитчър и отстрани двамата изглеждаха ,сякаш носят дрехи за двойки ,и този факт топлеше душата на Ронджун.

- Само ще се подстрижеш или ще се боядисаш?- попита фризьора

- И двете

- Добре избрал ли си си нещо конкретно?

- Всъщност да

- Добре покажи ми.

Джено извади телефона от задния си джоб и показа снимка на някакво момче,чиято прическа Джено си бе харесал.

- Съжалявам,но нямам такъв цвят боя .Ако искаш може да си избереш нещо от каталога.

- Добре.Ронджун ,ако искаш тръгвай,сигурно ще се забавим

- Казах ти,искам аз да съм първия видял новата ти прическа

- Както искаш,но накрая да не ми мрънкаш,че ти е скучно

•••

Час и половина по-късно Джено вече плащаше. Бе си избрал светло рус цвят.Когато Ронджун го видя притаи дъх и прошепна" колко си красив" ,но Джено не можа да го чуе.

-  С гаджето ти сте много сладки - каза фризьорката докато връщаше рестото на Джено.

- Ама той не ми е гадже..

Щом излязоха от салона Ронджун разроши леко косата му с думите "блонди" и се засмя,а Джено изпищя почти като момиче да не му пипа косата.

Двамата се смееха безгрижни докато се прибираха. Ронджун беше увил ръка около тази на Джено и разпалено му разказваше нещо.

Но не знаеха,че някой ги беше видял. Някой,който сега се чувстваше наранен и празен от вътре. Някой който ,едва сдържаше сълзите си. Сякаш  бяха взели единственото хубаво в живота му,и това бе самата истина.

"Защо ми даде надежди щом вече си имаш друг"- изхлипа момчето...

601 думи.

Това сигурно ще е най-дългата глава тук.