Message at 23:59 (11:59 pm)

57

- Е Джемин,как си с оценките?- попита господин И докато режеше пържолата си.

- Доста добри..

- Това е хубаво. А смяташ ли да учиш в колеж?

- Ами..

- Скъпи престани да го разпитваш и го остави да се нахрани.

- А родителите ти с какво се занимават?- попита отново мъжа след няколко минути тишина

- Татко престани.

- Какво лошо казах де? Просто зададох въпрос

- Предупредих те да не го питаш това - Гласа на Джено беше твърд като стомана.

- Майка ми почина отдавна,а за баща ми не искам и да знам.

- Оу...

Вечерята продължи в гробна тишина.

- Как мина училището?- попита майката на Джено след време

- Добре - отвърна блондина

- Джемин,храната не ти ли харесва?- попита госпожа И след като видя,че Нана само човърка из чинията си.

- Не,много е вкусно,просто нямам апетит.

- Хапни поне малко,не трябва да си лягаш гладен

- Добре съм,не се притеснявайте

Джено пъхна ръката си под масата и улови тази на Джемин .Нана го изгледа объркано,а блондина само му се усмихна

- Е Джемин,какво те накара да се влюбиш в брат ми?

- Ами..

- Престанете с тези въпроси - Се ядоса Джено,виждайки че на Нана му става неудобно

- Какво толкова казах де

- Джено няма проблем - отвърна Нана и стисна леко ръката му.- Преди четири години щях да бъда изнасилен,но благодарение на Джено това не се случи. По късно го срещнах отново в училище. Беше като знак от съдбата. Започнах да го опознавам и да се влюбвам все повече и повече- Нана погледна блондина право в очите и се усмихна. - и до като се осъзная бях хлътнал до уши.

- Ами ти братче?

- Какво аз?

- Какво те накара да се влюбиш в Джемин?

- Аз...ами ме съм сигурен кое точно,просто в един момент започнах да се хващам как мисля за него и..ами харесва ми компанията му,винаги ме изслушва,караме да се усмихвам и просто не мога да спра да го гледам,толкова е красив.