Message at 23:59 (11:59 pm)

45

- Пусни ме деее- дърпаше се брюнета.

На следващия ден веднага след като Джено видя Ронджун,го дари с една мечешка прегръдка и сега отказваше да го пусне.

- Няма,липстваше ми вчера така,че сега ще си наваксам изгубеното време.

- Джено пусни ме,задушаваш ме!- извика Ронджун и изблъска Джено от себе си.

- Проблем ли има Нана?

- Казах ти да не ме наричаш така!

- Първо ми казваш да те наричам с името ти,после ми казваш да ти викам Нана,а сега се сърдиш като ти викам така.

- Не ми викай Нана,точка по въпроса

- Добре де - каза Джено и понечи пак да го прегърне,но Ронджун постави ръка на гърдите му,спирайки го - проблем ли има?

- Да,сега не ми е до прегръдки

- Още ли ми се сърдиш за събота?

- Не,въобще не съм обиден от това,че гаджето ми не иска да го направим. Надявам се да усети сърказма ми.

- Не ,че не искам,просто мисля че малко прибързваме

- Ако не те привличам по този начин просто ми кажи

- Не е това..

- Ами? Да не би да си девствен?

- Не съм

- Тогава какъв е проблема?

- Просто не се чувствам готов. Колко пъти трябва да го повторя ,за да схванеш?

- Тъп ли ме нарече?

- Не разбира се! Просто не съм курвар,който бърза да го прави още първата седмица.

- Нима казваш,че това че искам да го направим на първата седмица ме прави курва?!

- Нямах това в предвид..

- Знаеш ли,забрави..- каза Ронджун и обърна гръб на Джено,насочвайки се към стаята.

Около тях се беше насъбрала тълпа,която бързо се разпадна след като видяха,че интересното свърши.
Сред публиката им беше и Джемин,който след като Ронджун си тръгна отиде до Джено и постави ръката си на рамото му.

- Добре ли си?

- Всъщност не

- Какво става с..вас?

- И аз не знам. Всичко е толкова объркано. На чат е толкова мил и всеки път ми напомня защо се влюбих. А на живо се държи,колкото и да не искам да го казвам,като пълен задник.

- Искаш ли да излезем след училище,тъкмо да се разсееш малко.

- Съгласен

- Ще те чакам пред входа след часовете

- Добре

•••

Сякаш безкрайния за Джемин последен час най-после свърши и той събра нещата си,отправяйки се към входа. Там чака Джено известно време. Може би пет,шест минути.

"Защо се бави толкова?"

Минаха десет,петнадесет,а после и двадесет минути,но Джено никакъв го нямаше. Накрая Джемин реши да му се обади,но получи съобщение от блондина.

" Съжалявам Джемин,но няма да мога да изляза с теб днес . С Ронджун се сдобрихме и сега той иска да се разходим" гласеше съобщението.
Брюнета му отговори с " Няма проблем" въпреки,че имаше.

Ронджун играеше мръсно и Джемин вече знаеше това. Не можеше да го остави да лъже Джено повече. Все пак блондина не заслужаваше да живее в лъжа. Трябваше да му каже истината и трябваше да го направи скоро.

Направих Ронджун кучка,а той е такова ангелче

Това е толкова сладко и тъжно едновременно 😢

Следващата глава е една такава,много хубавичка..