Message at 23:59 (11:59 pm)

53

На сутринта Джемин се чувстваше като премазан от тир.Беше успял да поспи само два часа. Цяла вечер мислеше какво да прави. Дали да сподели с Джено? Или да не му казва? Дали Ронджун наистина щеше да изпълни заканата си,или просто така си говореше? Дали трябваше да се раздели с Джено? Но те бяха заедно едва от ден.

- Ъх,защо всичко е толкова прецакано.

Накрая реши,че днес няма да ходи на училище,не беше готов да погледне Джено в очите. Знаеше ,че изправи ли се лице в лице с него щеше да рухне.
Затова и когато Джено му писа,че тръгва към него,брюнета му каза да не идва защото бил болен.Блондина искаше да се погрижи за него,но Джемин му каза да не се притеснява.

И все пак Джено нямаше как да не се тревожи,затова всяко междучасие го питаше дали е добре. Към края на учебния ден започна да му пише дори през часовете, затова брюнета се видя принуден да си изключи телефона. Не обичаше да го лъже,но сега нямаше избор. Трябваше му още време да остане насаме с мислите си и да реши какво да прави.

Ако майка му беше тук,всичко щеше да е по- хубаво. Тя щеше да го прегърне,да го изслуша и да му даде съвет,щеше да изтрие сълзите му и да каже,че всичко ще бъде наред. Джемин щеше да се сгуши в нея ,да попие от аромата ѝ и да повярва на всяка една дума.

Всичко беше толкова по лесно преди седем години. Кога нещата успяха да се объркат толкова? И с какво Джемин беше заслужил цялото това страдание,всичката тази болка и мъка,всички тези сълзи и белези. Нима е бил толкова лош в предишния си живот,че сега съдбата го наказваше по този долен начин.

Мислите му бяха прекъснати от звънеца. Кой ли можеше да е?Звъненето се повтори.Може би е някой от онези продавачи които ходят от вратата на врата. Е ако беше така скоро щеше да си тръгне. Но звъненето стана по настойчиво и вече беше придружено и от тропане. Джемин стана с нежелание и се отправи към вратата.

- Джено?Какво правиш тук?

- Добре ли си? Не отговаряше на съобщенията ми,нито на обажданията ми.

- Съжалявам..

- Нищо сега това не е важно,настинката не е шега работа и трябва да те лекуваме. Затова като идвах се отбих и взех някои лекарства,също и термометър,купих и чай и продукти за пилешка супа,тя ще помогне.- Говореше брюнета,нахълтвайки в апартамента и насочвайки се към кухнята.