23:59 04.05
Нана:
Съжалявам..не трябваше да се държа така. Но просто се почувствах наранен,а прекрасен човек като теб не заслужава да се държат с него по този начин
Джено:
Човека който трябва да съжалява съм аз.
Извинявай Нана,не знаех че ще го приемеш по този начин
Нана:
Виновния съм аз,така че ще ти се реванширам като ти отговоря на колкото въпроса искаш
Джено:
Сигурен ли си?
Нана:
Да..просто питай каквото искаш да знаеш
Джено:
Добре,ами тогава...кое е любимото ти животно?
Нана:
Куче
Джено:
Моето също
Нана:
Любимото ти животно е куче,но имаш котка?
Джено:
Сестра ми е алергична към кучешка козина
Нана:
Ясно
Джено:
Любимо число?
Нана:
Две
Джено:
Защо две?
Нана:
Защото две е по-добре от едно
Джено:
Любим сезон?
Нана:
Пролет
Джено:
Защо?
Нана:
Защото пролетта е пълна с живот,караме да се чувствам добре,все едно не съм сам...
Джено:
Но ти не си
Сигурен съм, че семейството ти много те обича
Нана:
Аз нямам семейство
Джено:
Тогава аз ще бъда до теб и няма да си сам
Нана:
Джено, моля те престани да ми даваш напразни надежди..аз не искам ...не мога повече.
Джено:
Хей Нана успокой се,какво има?
Моля те кажи ми
Нана:
Не мога повече,в момента повече от всичко искам да си тук до мен ,да ме прегърнеш и да кажеш,че всичко е наред и аз да ти повярвам.
Джено:
Плачеш ли?
Нана:
Може би..
Джено:
В момента и аз искам да те прегърна,защото мразя някой да плаче,особенно по моя вина
Нана:
Моля те спри,тази твоя доброта ме убива
Джено:
Искаш ли да ти звънна?
Нана:
Ако ми звъннеш,ще чуеш гласа ми и ще ме познаеш,а аз не съм готов да се разкрия
Джено:
Тогава не говори
Просто слушай гласа ми
Става ли?
Нана:
Добре..
Входящо повикване от Джено
Отхвърли Приеми
Котката ми се побърка с тоя комар...
Уатпад е кучка и не ми дава да си кача главата
YOU ARE READING
Message at 23:59 (11:59 pm)
FanfictionЕдна вечер ,точно в 23:59 Джено получава съобщение от непознат номер. И то не обикновенно съобщение от човек сгрешил номера. А от неговия таен обожател. Тайнственика всяка вечер точно в 23:59 праща съобщение гласящо,нещо което той харесва в Джено. К...
