Message at 23:59 (11:59 pm)

47

" Дали не направих грешка?" Помисли си Джемин

- Ами ако Джено все пак предпочете Ронджун? А и защо Джено ми звънна? А аз защо му вдигнах? Боже вече почнах да си приказвам сам.

Силно тропане по вратата прекъсна монолога му. Джемин се учуди тъй като не очакваше никого. Единствения човек който идваше при него беше хазяйката,за да си вземе парите от наема. Но той и беше платил преди два дни.

Когато отвори вратата едва не падна. Правилно ли виждаше?

- Джено?- пред него седеше задъхания Джено,който изглеждаше така все едно е пробягал цял маратон.

Русокосия не губи и миг повече придърпа Джемин в обятията си. Ръцете му се увиха около кръста му и го притиснаха плътно до тялото му. Джемин беше стъписан. Не можеше да осъзнае дали това е просто сън или е истина.

- Съжалявам..такъв съм тъпак.- каза Джено по едно време. Отдели се леко от Джемин и го погледна право в очите,в които се четеше объркване.

Брюнета се осъзна и се отдели от Джено." Не стой на вратата,влез" каза той и му направи път. Блондина влезе в апартамента и се настани на дивана.

- Какво те води тук?- попита Джемин,който седеше прав до рамката на вратата - Мислех,че ще излизаш с Ронджун

- Джемин,вече знам истината.

- Какво имаш предвид?

- Знам,че ти си Нана...

- Оу...и си разочарован или ...- Джено внезапно се изправи и отиде до Джемин отново придърпвайки го в прегръдката си. Този път брюнета също обви ръце около Джено и зарови нос във връта му ,вдишвайки от аромата му. Беше толкова приятно,точно както в сънищата му.

- Съжалявам,че се вързах толкова лесно на лъжите на Ронджун. Марк беше прав,но просто всичко ми изглеждаше всякаш Нана е Ронджун.

- Толкова ли съм отблъскващ,че през цялото време си се надявал да е Ронджун?- сълзи се заформиха в очите на Джемин

- Не разбира се,просто...ами ти винаги си бил толкова дръпнат и..аз не знам.

- Мислиш ме за странен?

- Не ,никога не съм си го и помислял!Просто не мислех,че толкова умно и красиво момче може да ме харесва. Особенно след като те опознах и разбрах колко си прекрасен.- Джено се отдели от прегръдката и взе ръцете на Джемин в своите.

- Наистина ли го мислиш?

- Разбира се

Днес по малко глави
Утре може повече