Message at 23:59 (11:59 pm)

28

В понеделник Джемин беше по странен и от обикновенно.Върху униформата си носеше един дебел черен суитчър,чиято гугла скриваше половината му лице. Блъскаше се в хората защото гледаше само в краката си и за първи път се появи без домашно. Даже въобще не си бе направил труда да си вземе раницата.

Но пък кой можеше да го вини. Та той беше разбит.

Джено хвърляше странни погледи на Ронджун,който пък говореше с Джой. Изглеждаше  щастлив.

"Странно" помисли си Джено " Събота вечер звучеше все едно ще се разплаче,вчера не ми писа въобще,дори не беше видял съобщенията ми,а сега е толкова щастлив"

Господин Янг влезе и всички се кротнаха.

- Така както казах предния час,днес ще ви разпределя по двойки и ще ви дам тема по ,която да направите презентация.

Всички се обърнаха към човека с когото искаха да са в група. Джено тъкмо щеше да отиде при Ронджун ,който беше в другия край на стаята ,но беше прекъснат от строгия глас на учителя.

- Но този път двойките ще определя аз.- всички въздъхнаха разочаровани,а сърцето на Джемин заби лудо при мисълта,че трябва да работи с някого. - така да видим...Джехьон и Дойонг,Марк и Донгхюк,Солар и Лиса, Сиченг и Лукас,Джой и Ронджун,Теил и Дахюн,Читафон и Джони,Сана и Джени,Мина и Юки,Айрин и Джимин(от АОА,не момчето Джимин)
, Джено и Джемин. Сега елате ,за да ви дам темите по които ще работите.

Джено погледна към Джемин ,но той не отлепяше поглед от краката си.

Не можеше да е истина,та Джемин не можеше да го погледне без да се разплаче,как щеше да работят заедно.

•••

След края на часовете Джемин побърза да излезе от стаята,която в момента го задушаваше. Джено побърза да събере нещата си и хукна след него,оставяйки обърканото лице на Марк зад гърба си .

На входа на училището успя да го настигне и хвана ,за щастие на Джемин,дясната му ръка,която нямаше белези.

- Чакай де,трябва да се уговорим за презентацията.

- Не се притеснявай аз ще я направя,така няма да се разкарваме. Като е готова ще ти пратя твоите части и готово

- Но аз искам да я направим заедно,все пак това е идеята на работата по двойки

- Наистина няма смисъл по-добре аз да я направя- настояваше Джемин

- Виж не знам каква е причината да страниш от другите,и знам че за три години в един клас не сме си говорили нито веднъж ,но бих се радвал да направим проекта заедно

"Нима не си спомня" помисли си Джемин. Но не каза нищо,все така забил поглед в краката си.

- Добре явно ще го караме стъпка по стъпка.Нека първо се сприятелим и тогава ще работим по проекта. Хайде да отидем в някое кафене и да поговорим.

- Аз...добре- съгласи се Джемин след като не намери никакво правдоподобно оправдание.

Днеска се олях с тия ъпдейти