Message at 23:59 (11:59 pm)

51

След часовете двете момчета трябваше да отидат на двучасовото наказание от господин Янг,а после решиха да се поразходят.Когато решиха да се прибират беше станало почти осем ,беше се стъмнило и затова улиците бяха осветени единствено от уличните лампи.

- Сигурен ли си,че не искаш да те изпратя?-попита Джено

- Няма смисъл да ме изпращаш,в различни посоки сме,а и вече се стъмня

- Точно защото е тъмно не искам да те оставя сам. Ами ,ако срещнеш някой пиян педофил по пътя?

- Не се притенявай,не съм дете .

- Добре от мен да мине,но като се прибереш ми звънни

- Добре де

Джено се усмихна и целуна Джемин,който му отвърна веднага.Блондина го прегърна през кръста и го придърпа плътно до тялото си,а от своя страна Джемин обви ръце около врата му.Целувката им беше изпълнена с нежност и любов,беше толкова красива,че би размекнла и най трудните характери.За жалост обаче всичко хубаво си има край и поради липса на въздух двете момчета се отделиха от целувката и допряха челата си ,дишайки тежко.

- Утре ще дойда да те взема - каза Джено без да се отлепя от брюнета

- Няма нужда да се разкарваш толкова

- Не те питам дали искаш,казвам ти- Джемин се усмихна,това беше толкова мило от страна на Джено

- Трябва да тръгвам- каза брюнета и раздалечи лицата им,но ръцете му все още бяха на врата му.

- Нужно ли е?

- Не мога да спя на улицата

- Не искам да те пускам

- Нито пък аз теб,но трябва да тръгвам,късно е.

- Тогава защо не дойдеш в къщи?

- Друг път Джено,сега тръгвай,вашите сигурно се притесняват за теб.

- Добре де

Двете момчета се отделиха и всеки тръгна по пътя си,като се изпращаха с погледи.

Джемин вече беше на половината път когато чу шум зад себе си.Първоначално се стресна,но реши ,че е просто вятър,или някоя животинка.Секунди по късно се чуха стъпки зад него,но когато се обърна нямаше никого.Този път се уплаши и забърза крачка.Стъпките отново се чуха и той отново се обърна,но улицата бе празна. Джемин ускори още повече темпото с което вървеше.Брюнета усещаше присъствие зад себе си,но не посмя да се обърне.В следващия момент се оказа притиснат между нечие тяло и тухлената стена на една къща.

- Предупредихте Джемин,но ти не ме послуша.Попречи на връзката ми с Джено и сега ще си платиш за това.- натрапника се оказа Ронджун,който гледаше Джемин с такава злоба,че още малко щеше да започнат да хвърчат лазери от очите му.

- Ти сам провали това ,което имахте!

- Всичко щеше да си е наред,ако ти не си беше отворил голямата човка

- За твое сведение не съм му казвал нищо,той сам разбра истината.

- Знаеш ли какво? Съжалявам те

- Не трябва ли аз да съжалявам теб?

- За загубеняк си доста хаплив.Но нали знаеш,че Джено не те обича?Преструва се само защото те съжалява,но накрая ще те зареже и ще се върне при мен.

- Не е вярно, Джено ме обича!

- Миличкия,как се залъгва само

- Човека които се залъгва си ти

- Грешиш! Джено обича мен,само и единствено мен!- Ронджун крещеше като пълна откачалка

- Ти си луд!

- Да луд по Джено.И ти повече няма да седиш на пътя ми!Приеми това като последно предупреждение,стой далеч от Джено иначе ще се постарая да стана най големия ти кошмар.

Джемин видя в очите му нещо,странно,страшно и до болка познато.Беше виждал този поглед и то не веднъж.Този поглед го плашеше до смърт.И точно това го накара да кимне.

Тази глава стана по- дълга от колкото трябваше...