Message at 23:59 (11:59 pm)

62

- Джемин това е Бонг Хи,скъпа това е Джемин сина ми. А това е Ронджун сина ѝ.- представи ги набързо възрастния мъж.

Но Джемин не реагира,само продължи да гледа стреснато към самодоволната физиономията на Ронджун.

- Сядайте.- каза бащата на Джемин и новодошлите седнаха на двете празни места. Бонг Хи до мъжа си,а Ронджун до Джемин.

•••

- Е Ронджун майка ти много ми е разказвала за теб. Радвам се най после да се запознаем

- И на мен ми приятно господин На

- О наричай ме Те Джун или татко, както ти е удобно.

- Добре татко

- Джемин някакъв проблем ли има?- попита баща му. Но не получи отговор- Не си докоснал храната

" На загрижен ли се правиш"

- Не съм гладен.

- Трябва да хапнеш.

- Казах,че не съм гладен.

•••

- Стана късно,защо не пренощувате тук?- попита господин На

- Аз ще се прибирам.- отвърна Нана. Достатъчно му беше вечерята,не искаше повече да търпи Ронджун,който през цялото време го ръчкаше под масата.

- Не ставай глупав,навън е тъмно,всякакви хора щъкат по улиците. Ще останеш тук.

Е явно Джемин беше оставен без избор.

- Прислужницата ще ви заведе в гостните,Бонг Хи,ако искаш може да спиш при мен- каза бащата на Джемин,но по тона му си личеше ,че не предлага ,а заповядва.- Джемин ще дойдеш ли за малко в кабинета ми

Джемин кимна и двамата се насочиха към втория етаж.

- Нали ти казах да се държиш добре!- каза мъжа след като затвори вратата.

- Ме съм се съгласявал

- Момченце внимавай как ми говориш!

- Или какво?

- Аз съм ти баща! Прояви малко уважение!

- Ха какъв баща си ти?!

- Не забравяй кой ти плаща наема!

- Това е най- малкото ,което може да направиш , след всички тези години в които алкохола ти беше по важен от мен.

Беюнета не остави баща си да му отвърне и напусна стаята,а след това и къщата. С какво право този човек му говореше така,а какво право се наричаше баща. Нима за него да си баща означаваше да биеш сина си,или да му даваш пари за да седи далеч от теб. Нима незаинтересоваността го правеше добър баща? Трябваше да се види с Джено и то веднага!

- Ей крадеца на гаджета!

Джемин се закова на място. Какво искаше пак този.

- Езика ли си глътна?- Ронджун застана в страни от Нана,който се взираше в земята.- отговаряй когато те викам.

- Какво искаш?- отвърна хапливо по високия.

- О нищо особенно. Просто си искам Джено обратно.

- Той никога не е бил той. Мислех,че си се осъзнал .

- Нещо много започна да отговаряш.

- Виж какво- каза Нана и го погледна право в очите.- Джено е мой,винаги е бил. Той обича мен и само мен. Ти за него си просто една грешка.

- Как сме-

- И още нещо.Имай на предвид,че не ме е страх от теб. Може да ме заплашваш колкото искаш,но никога няма да постигнеш каквото и да целиш с това си държание.

Маааалко ( много) закъснях с ъпдейта. Но ето го най-сетне.Ще се постарая да започна по често да ъпдейтвам,че и без това не остана много до края на това чудо.
И все пак нищо не обещавам,все пак съм на училище и свободното ми време рязко спадна.