Message at 23:59 (11:59 pm)

48

Двете момчета седяха на дивана погълнати от неловката тишина.
Джемин седеше в единия край свил се на топче със свити до гърдите крака,които беше обгърнал с ръце . А Джено седеше нормално с ръце в скута. И двамата искаха да питат нещо ,но и двамата не можеха да формулират въпроса си.

- Джемин?

- Да..

- Когато дойдох тук предния път...и видях белезите ти..ти каза,че си се нарязал след като си видял този ,който харесваш с друг..това значи ли,че се наряза заради мен?

- Д-да..

- Много съжалявам - каза Джено и се приближи до Джемин,взимайки ръцете му в своите. - Ще можеш ли да ми простиш за това колко глупав и сляп бях?

- Не бих могъл да ти се сърдя...,но Джено..не веднъж ти казах,че ще ти разкажа всичко някой ден..

- Не те насилвам да ми кажеш,ще изчакам до момента в който се почувстваш готов, независимо от това колко трябва да чакам.

- Обичам те Джено

- И аз теб

Блондина се наведе напред и слепи устните им в една,нежна,изпълнена с любов, дългоочаквана целувка на която Джемин отвърна веднага.