Message at 23:59 (11:59 pm)

55

- Маркииии

- Какво искаш?

- Гушни ме..

- Зает съм Хечан,след малко

- Оф защо все тъпото домашно ти е по важно от мен.

- Не е тъпо и не е по важно от теб,просто не искам още една двойка .Особенно след като баща ми каза,че ако получа още една ще ми забрани да излизам.

- Много си скучен

- Потрай десет минути и после имаш цялото ми внимание

- Добре,хубаво

Около десет минути по-късно Марк беше готов и прибра нещата си в раницата. Когато се обърна Донгхюк му беше обърнал гръб и гледаше нещо на телефона си. Чернокосия се приближи до леглото и легна до Хечан. Понечи да обгърне тялото му с ръце,но брюнета се отдръпна

- Какво има?- попита Марк

Без отговор.

- Сърдиш ли се?

Без отговор.

Марк отново се приближи и този път успешно прегърна брюнета,който се опита да се освободи,но чернокосият не му позволи.

- Хечанииии,не се сърди де. Сега съм изцяло твой. Ще правим каквото пожелаеш.

Отново без отговор.

Марк започна да поставя целувки по врата и лицето му ,но и това не проработи.Накрая се видя принуден да прибегне към крайни мерки.Плъзна ръце по тялото му и започна да го гъделичка. Брюнета започна да се гърчи и смее.

- Спри!- викаше той,но Марк не спря

- Само ако спреш да ми се сърдиш

- Няма

- Добре тогава - Марк се подсмихна и продължи да шари с ръце по тялото му, Хечан вече едва поемайки си въздух от целия този смях.

- Хубаво,не се сърдя, спри!

Марк спря действията си и обкрачи Донгхюк надвесвайки се над него. Двамата се гледаха в очите докато Марк се наведе и слепи устните им в една изгаряща целувка. Двамата се бореха за надмощие,а чернокосия пъхна езика си в устата му изучавайки всеки един инч. Брюнета зарови ръце в косата на Марк,леко скубейки я. Ръцете на чернокосият безсрамно се плъзнаха под тениската на Донгхюк ,галейки нежната кожа. Отделиха се от целувката и Марк започна да поставя целувки по челюста и врата му. Захапа и засмука платта му точно под адамовата му ябълка, оставяйки червеникаво петно.

- Хьонг, мама ви вик...оу..май прекъснах нещо

Действията им бяха прекъснати от малкия брат на Донгхюк - Джисънг

- Мислиш ли?- отговори раздразнено брюнета - След малко идваме.

След като по малкото момче напусна стаята,Хечан отново нападна устните на Марк.

- Не трябва ли да слизаме?- попита чернокоското

- Това е по важно - Отвърна брюнета и продължи да движи устните си срещу тези на любимия си.

Ето ви малко Маркхюк..