Message at 23:59 (11:59 pm)

56

Седмица по-късно всичко някакси беше наред. Ронджун не доближаваше нито Джено,нито Джемин. Всеки ден Джено изпращаше Нана. Двамата бяха повече от щастливи. И Джемин си мислеше ,че живота му най после се е подредил както трябва.

Беше края на седмицата ,което значи,че двете момчета могат да прекарат два дни в прегръдки,целувки и гледане на филми. Попринцип те се събираха в дома на Джемин,но днес нещата стояха по различен начин. Джено най - после щеше да запознае Нана със семейството си. Но докато Джено беше повече от спокоен,то брюнета беше адски притеснен. Да не би родителите на Джено да не го харесат,или да се изложи,да не изтърси някоя глупост или..

- За какво си мислиш?- попита Джено прекъсвайки мислите на брюнета. Двамата хванати за ръце вървяха към дома на блондина

- За нищо..

- Притесняваш се нали?

- Малко..

- Спокойно,всичко ще мине по вода,сигурен съм ,че нашите и сестра ми много ще те харесат. Дори котката ще те заобича

- Ами ако се изложа?

- Няма

- Ами ако кажа нещо грешно?

- Спокойно

- Ами ако не ме харесат.

Джено спря и обърна брюнета към себе си,и хвана лицето му в ръце,за да го погледне право в очите.

- Нана..ти си най невероятния човек който познавам,ако някой не те харесва то е защото не те познава. Ти си повече от прекрасен и тази вечер ще мине повече от добре. Просто бъди себе си и не се тревожи.

- Добре

Няколко минути по-късно двете момчета вече стояха пред дома на блондина. Джено изкара ключовете си и след секунди котката вече се умилкваше в краката му,напълно игнорирайки брюнета.

- Някой май е гладен- каза Джено и взе котката в ръце,галейкия а тя замърка доволно . Той се обърна към Джемин и приближи котката към него- Това е Луцифер

Брюнета подаде ръката си към пухкавото животно,а то се дръпна,но след секунди все пак приближи муцуната си до ръката му и я подуши.

- Виждаш ли,харесва те.

- Как разбра?

- Иначе щеше да те ухапе

- Оу..

Брюнета прокара ръка през козината на котката и тя отново замърка. Джено му подаде животното и след секунди то се намираше в ръцете на Нана. Двете момчета,заедно с котката влязоха навътре в къщата.

- Мамо тук сме - каза блондина когато влязоха в кухнята.

- Вече? Не ми каза ,че ще подраните..

- Мамо вече е седем часа

- Боже кога мина времето,мислех че още е пет. О здравей ти трябва да си Джемин- каза жената щом забеляза присъствието на другото момче.

- Здравейте госпожо И ,приятно ми е да се запознаем - отвърна Джемин и се поклони

- О наричай ме просто На Рън,това госпожо ме кара да се чувствам стара.

- Мамо къде е На Ън?

- Горе,иди я извикай да сложи масата.

- Добре

Джено хвана ръката на Нана и го поведе към втория етаж. Там имаше три врати,като всяка беше боядисана в бяло.Той почука на първата и след като чу " влез" отвори вратата

- На Ън мама те вика да сложиш масата

- Не може ли ти да я сложиш?

- Не

- Оффф- момичето най после се изправи от леглото си и видя Джемин който наполовина се криеше зад Джено .- А ти трябва да се Джемин?

- Д-да

- Здравей,аз съм На Ън сестрата на този досадник

- Приятно ми е да се запознаем

- Не съм досадник

- Щом това ти помага да спиш.- момичето огледа по добре брюнета и каза- знаеш ли, този повече ми допада от онзи Ронджун.

- Ъм..да...Джемин ела да ти дам нещо с което да се преоблечеш.

•••

- Мисля,че това е твърде голямо - каза Нана. Той беше сравнително по слаб от блондина и затова дрехите му стяха като чувал.

- Нямам по малко ,така че нямаш избор. Пък и така си адски сладичък.- Джемин се оглеждаше в огледалото,което бе залепено на една от вратите на гардероба,а Джено застана зад него и го прегърна в гръб,слагайки ръцете си на корема му и глава на рамото му.

- Значи си водил Ронджун тук?- попита брюнета,нарушавайки тишината

- Има ли значение?

- Не....а правихте ли го или...

- Джемин какви са тези въпроси?

- Никакви..

- Да не би да ревнуваш?

- Може би малко..

- Забрави ли? Ронджун е затворена страница в живота ми.Той не значи нищо за мен. Единственото което искам си ти.

Джемин обърна глава към Джено и го дари с целувка по бузата.

- Вярвам ти

Те се усмихнаха един на друг и Джено се отдели от прегръдката,за да хване ръката му и преплете пръстите им

- Да слизаме долу,баща ми ще си дойде всеки момент

- Добре

Съжалявам,но няколко дни няма да има чести ъпдейти ,тъй като не се чувствам добре..