Message at 23:59 (11:59 pm)

31

След часовете Джено отново трябваше да гони Джемин.Този път го настигна на втория етаж и двамата продължиха да вървят в мълчание,докато не стигнаха изхода на училището.

- Е къде ще правим проекта в нас или у вас?

Джемин се поколеба,ако отидеха у Джено щеше да се наложи да се срещне с майка му ,сестра му и котката му,която по думите на русокосия не беше особенно мила.
Но пък ако отидеха в тях щеше да се притеснява от факта,че са само двамата. Защо всичко е толкова сложно,не можеше ли просто да направи проекта сам и всичко да свърши.

- Ами..

- Ако не е проблем за вашите може ли да е във вас,защото ако сестра ми те види ще почне да те разпитва и да пита дали сме заедно. Не ми е за друго просто не искам да се чувстваш неудобно,сестра ми може да е много досадна понякога..

- Ами аз всъщност живея сам..

- Идеално значи отиваме у вас. А накъде е това у вас?

- Насам

•••

- Още много ли има?- мрънкаше Джено

- Пет минути...

- Защо живееш толкова далеч? И как издържах 30 минути да изкачваш баири и то всеки ден?

- Наемът тук е по малък. А и в един момент свикваш. Не е толкова зле,приемам го като тренировка.

- Аз щях да умра ,ако трябваше да качвам това всеки ден.

- Съжалявам,че не те предупредих, просто наистина за мен вече не е проблем да вървя толкова.

- Не се притеснявай. Почти стигнахме така,че скоро ще спра да ти мрънкам.

- Но на мен ми харесва да слушам гласа ти - подшушна си Джемин

- Каза ли нещо?

- Н-не..

- Знаеш ли...гласа ти много ми напомня на нечии друг,но не мога да се сетя къде съм го чувал

Джемин се вцепени. Снощи беше направил грешката да проговори. Да вярно поизмени реалния си глас,но колкото и да се опитва да го промени гласа пак си е негов.

След няколко минути вече бяха пред апартамента на Джемин и той набираше кода. Пет минути по-късно вече Джено се намираше на диван,оглеждащ скромния му апартамент,а Джемин приготвяше нещо за хапване.

- Имаш хубав апартамент - изкоментира русокосия когато Джемин се върна с две кофички рамен