Message at 23:59 (11:59 pm)

Епилог

* три години по-късно*

- Ронджун ако още веднъж ми вземеш от храната ще те перна.

- Въх изплаших се - засмя се брюнета и отново бръкна в пакета с чипс взимайки цяла шепа.

Джемин го изгледа на криво а след това го удари силно по рамото.

- Ох бе!

- Като искаш чипс да беше казал като те питах какво да ти купя.

- Ама тогава не ми се ядеше.

- Това е твой проблем,не ми пипай чипса!

- Ужасен си

- Аз ли?

- Стига се карахте като котка и мишка,ще гледаме ли филм или не?- обади се Джено. И седна до вече русия Джемин, преметна ръката си през раменете му и го дари с бърза целувка.

- Ъх,ако ще се натискате се разкарайте от дома ми.

- Не те е срам,ти ни покани.- отвърна Джено

- Да,за да гледаме филм,не да правите гнусни неща.

- Какво ще гледаме- намеси се Нана и напъха шепа чипс в устата си.

- Ужаси?- предложи Ронджун

- Без такива.- каза Джемин

- Няма да ти търпя любовните драми.

- Нито пък аз касапниците дето ги гледаш. Що за извратено същество си,че се смееш на това?

- Ама то не е страшно!

- Да бе.

- Да гледаме криминален филм?- предложи Джено.

- По добре анимация.

- Аз още съм за страшен филм.

Десет минути по късно и пожертван чипс,който се изсипа по целия диван ,момчетата най после избраха филм.

За три години нещата доста се бяха променили. Джено и Джемин все още си бяха заедно,разбираха се чудесно,разбирасе имаха някоя и друга караница,но пък бързо се сдобряваха. Джено се премести при Нана още в деня в който завършиха. Ходеха в един университет и работеха почасово в едно кафене.

Дълго време не бяха виждали Ронджун,сякаш се беше изпарил. Но една вечер се появи на вратата им целия насинен. Оказа се,че в опита си да забрави Джено се е хванал с някакъв наркодилър,който не си щадеше силите и често биеше брюнета. Заключваше го и когато Ронджун не беше " послушен" както се изразяваше дилърът,го биеше а след това го изнасилваше. Накрая Ронджун успя да избяга и се озова пред дома на двете момчета. Въпреки възраженията на Джено ,Нана проми раните му и прие извиненията. Ронджун твърдеше ,че вече не изпитва нищо към Джено и така си и беше. След тази вечер решиха да забравят старите кавги и да дадът нов шанс на добрите си взаимоотношения. Макар и често да спореха за глупости ,все пак държаха един на друг и се подкрепяха.

Последните три години за Джемин бяха повече от прекрасни. Беше открил щастието. Беше намерил любовта на живота си ,както и един верен приятел. Най после Нана бе истински щастлив,за първи път от както майка му почина.

Радвам се, че успях да завърша тази история.
Надявам се да ви е харесала.
И отново благодаря на всички,които следяха и коментираха историята ми ❤️