Message at 23:59 (11:59 pm)

30

- Здравей Нана

Тишина.

- Знам,че няма да ми отговориш така,че май поздрава ми беше малко излишен

Подсмърчане.

- Моля те не плачи. Съжалявам не исках да те разтройвам. Последното ,което искам е да плачеш

Второ подсмърчане .

- Искаш ли да ти разкажа истории от детството ми? Със сестра ми бяхме доста буйни като деца.

Тишина.

- Предполагам,че искаш. Такам да видим..един път когато аз бях на осем,а сестра ми на десет ни дойдоха роднини на гости. Знаеш онези баби, които ти се радват щипейки бузите ти. Или онези надменни лели,които се държат сякаш са на гости на английската кралица. Братовчедите ни ,които са на моите години бяха там също и най-големият ми братовчед,който тогава беше на 15.
И всички нали сме малки се вързахме на лъжата му,че в задния двор има заровено съкровище. Естествено ние решихме да се правим на пирати и с лопатките за пясък опустошихме градинката на мама.

Чу се тих смях.

- Ти ми се смееш сега,но тогава хич не ми беше смешно .Наказаха ни да стоим половин час с вдигнати ръце до стената,не получихме от специалитета на мама,а именно любимата ми шоколадова торта. Братовчед ми се размина безнаказано и най-мазно си ядеше тортата. Мама дори му даде и моето парче.

Още смях.

- Знаеш ли..за първи път чувам някой с такъв смях.

Тишина.

- Нямам предвид нещо лошо де. Имам предвид ,че ми харесва смеха ти...
Може ли да ми отговориш на въпроса от онзи ден?

Тишина.

- Сещаш се "Какво те накара да се влюбиш в мен"?

Чу се въздишка.

- Не те карам да ми отговориш сега,може по-късно да ми отговориш на съобщения или..

- Не помниш нали...- чу се глас от отсрещната страна. Личеше си,че е леко преправен.

- Какво имаш предвид?

- Преди четири години..когато ме спаси..

- Не се сещам..

- Остави,щом не го помниш,значи не е важно за теб.

- Моля те ка..- Джено беше прекъснат от бибиткането идващо от телефона,Нана му беше затворил

Скоро започват едни драми..