Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

32

Събудих се от тъпата аларма на телефона ми. Протегнах ръка и взех телефона си, но се оказа, че алармата не е от него. Отворих очи и видях Зейн да спира алармата от неговия телефон. Кога съм се преместила тук? Нали гледахме филм? Сигурно той ме е преместил.

-Добро утро, скъпа моя!-усмихна се Зейн и ме целуна.
-Добро утро, мили! Снощи, кога сме си легнали? Нямам спомен.-попитах и се засмях.
-Ами с Нат заспахте по средата на филма и с Грейсън ви преместихме.-отговори Зейн и аз кимнах. Станах от леглото и отидох в банята да си взема душ и да си измия зъбите. Влязох под душа и започнах да се къпя. След малко излязох и увих една кърпа около тялото си. Измих си зъбите и се върнах в спалнята. Зейн също отиде до банята и аз си извадих дрехи. Облякох си черни дънки с висока талия и бял суитчър. Сресах косата си и я оставих да се спуска свободно. Напръсках се с парфюм и отидох да се гримирам. Сложих си спирала, очна линия и матово червило. Зейн се върна от банята и се облече. Когато бяхме готови излязохме от стаята и отидохме в хола. Видяхме Грейсън и Нат да стоят на дивана и да си гледат телефоните.

-Добро утро, хора!-поздравих ги и седнах до тях. Зейн зае мястото на фотьойла.
-Добро да е!-усмихна се Нат.
-Ще тръгваме ли към университета?-попита Грейсън и ние кимнахме. Станахме от местата си и си взех чантата. Излязохме от къщата и се качихме по колите си.

Половин час по-късно бяхме пред кафето до университета. Взехме си кафе и отидохме в двора. Седнахме на пейките, докато стане време да влизаме.

-Искате ли след лекциите да отидем някъде?-попита Нат.
-Къде?
-Не знам, да се поразходим. Може да отидем до плажа?-предложи Нат.
-Става. Вие навити ли сте?-попитах и погледнах към момчетата.
-Амии...аз няма да мога.-каза Зейн и извърна поглед.
-Защо?-попитах.
-Защото имам работа. Вие ако искате отивайте, аз ще дойда като свърша.-предложи и аз кимнах бавно. Крие нещо от мен. Познавам го твърде добре, за да знам кога крие нещо от мен.
-Дообре.-казах съмнително.
-Хайде да влизаме, след малко започват лекциите.-смени темата и ние влязохме в университета.

Гледна точка на Зейн

Лекциите свършиха в 15 и веднага потеглих към мястото, където Алексис искаше да се видим. Не казах на Али, че ще се срещам с Алексис, защото не искам да я притеснявам още повече. Вкарах адреса в джипиеса и потеглих. Познавам Алексис от Ню Йорк и винаги е искала да бъде в центъра на вниманието. Типичното разглезено, богаташко момиче. Но когато бяхме само двамата в Ню Йорк тя не се държи така. Държи се много по-зряло. Не знам защо прави тези глупости тук. Нищо не печели.

Пристигнах на мястото и слязох от колата си. Заключих я и се запътих към входа на ресторанта. Досега не бях идвал тук, даже не знаех, че има такъв ресторант. Влязох вътре и я видях да стои на една от масите до прозореца. Тя ме забеляза и ми помаха. Отидох при нея и седнах.

-Толкова се радвам, че дойде, Зейни!-каза тя.
-За какво искаше да говорим?-попитах направо.
-За приятелката ти, за нас, за живота...-отговори и сервитьорът дойде. Поръчах си за ядене, защото умирах от глад. Той взе поръчките ни и тръгна.
-И какво толкова ще говорим за приятелката ми, за нас и за живота?-попитах и повдигнах едната си вежда.
-Ами за това, че приятелката ти не е подходяща за теб.-започна са говори бавно и постави ръка върху моята.-Хайде, Зейн! Признай си, че не си щастлив с нея.-отдръпнах рязко ръката си и се изправих.
-Говориш глупости, Алексис! Ако се опитваш да ни разделиш с Али, няма да го позволя. Няма да позволя отново да изгубя човекът, който ме прави истински щастлив. Може да залъгваш Джони, но аз не съм толкова наивен.-обясних ѝ и си тръгнах. Излязох от ресторанта и се качих в колата си. Потеглих към вкъщи.

Гледна точка на Алисън

Стоях си на дивана и гледах социалните мрежи на лаптопа. Рики се беше излегнал до мен и спеше. Влязох в инстаграм и видях, че Алексис е качила стори. Защо изобщо я следвам? Отворих сторито и не можах да повярвам на това, което видях. Беше снимала как държи ръката на Зейн в някакъв ресторант. Това ли му е работата? Точно в този момент той влезе през вратата.

-Хей, ти не си ли с Грейсън и Нат?-попита той и се опита да ме целуне, но аз се отдръпнах.-Какво има?-попита объркано.
-Къде беше?-попитах го.
-Имах работа.-отговори той и очите ми се насълзиха.
-Значи работата ти е да излизаш с Алексис, така ли?-попитах и той прибледня.
-Какво?-попита тихо и аз обърнах лаптопа към него. Той видя снимката и объркване се изписа на лицето му.-Това не е това, което си мислиш.
-И какво е?-попитах.
-Снощи Алексис ми писа, че иска да поговорим. Не ти казах, защото не исках да те притеснявам още повече. Реших да отида и да поговоря с нея, но тя започна да говори някакви глупости и си тръгнах. Дори не знам кога е успяла да ме снима.-обясни Зейн.
-Значи не ми изневеряваш с нея?-попитах.
-Разбира се, че не. Няма да позволя да те изгубя отново. Обичам само теб.-каза той и аз се успокоих малко.
-Аз също те обичам.-казах и го целунах.
-Не искам да си мислиш такива неща, чу ли? Не бих те заменил за нищо на света.
-Аз също.