Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

34

Гледна точка на Зейн

След като Алисън си тръгна аз си извиках такси и се прибрах. Влязох вкъщи и нея я нямаше. Сигурно няма да се прибере днес, даже може би и утре. Защо винаги трябва да се появи някой шибаняк, който да развали всичко? Толкова ли им е скучен и шибан живота на всички, че се месят в нашия? Писна ми вече от всички. Искам спокойствие да съм с човека, когото обичам. Толкова много ли искам?

Седнах на дивана и прекарах ръка през косата си. Какво ще правя сега? Как ще обясня на Алисън, че всичко това е лъжа? Да, казах на Алексис, че трябва да забравя Алисън, защото тогава Нат ми каза, че тя е със Зак и се ядосах. Но всъщност не исках да я забравя и няма да я забравя. Не знам Алексис защо каза всички тези глупости, след като в Ню Йорк не сме правили нищо с нея. Единственото нещо, което ни свързва са партитата. Ще се побъркам вече.

Гледна точка на Алисън

Тръгнах си от Зейн. Не знам къде ще отида сега, но знам, че това няма да е в къщата му. Защо винаги трябва някой да проваля всичко? Не знам дали Алексис ни разиграва, но той не направи нищо. И тя каза, че им е било много добре в Ню Йорк. Какво означава това? Че са имали нещо? Той каза, че не са имали нищо, защото е мислел за мен, но... ако ме е лъгал. Вече не знам на кой да вярвам. Тъкмо се оправя с единия и се карам с другия. Живота направо си играе някакви игрички с мен. И на всичкото отгоре майка ми ще идва другата седмица.

Карах по пътищата и мислех къде да отседна. Няма да се върна при него. Ще отседна в някой хотел за тази вечер, пък утре ще го измисля. Телефонът ми не спираше да звъни и накрая го изключих. Не исках да говоря с никой в момента.

Спрях колата пред един хотел. Слязох от нея и я заключих. Влязох във фоайето на хотела и отидох на рецепцията. Резервирах си стая за тази вечер и рецепциониста ми даде ключа. Качих се в асансьора и се качих на третия етаж. Започнах да търся моята стая и не след дълго я намерих. Отключих и влязох вътре. Тръшнах се на леглото и се загледах в тавана. Взирах се сигурно 10 минути и си мислех за Зейн. Усетих как клепачите ми натежават и съм заспала.

Гледна точка на Зейн

Реших да отида в клуба на Грейсън, вместо да стоя вкъщи сам. Свикнах с нея и сега ми е странно като я няма. Трябва да измисля нещо. Няма да позволя да я изгубя отново. Няма да повторя тази грешка. Качих се в колата си и потеглих към клуба. Грейсън каза, че е там с Нат. Супер, ще им обясня ситуацията и ще ми помогнат.