Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

14

Гледна точка на Зейн

Събудих се към 9 часа. Вчера след като оставих Алисън не спрях да мисля как това тъпо копеле я е забравило. Той не я заслужава, не може да се грижи за нея. За втори път я забравя и това ме ядосва още повече. Как може да я забрави? Трябва да се държи добре с Алисън и да прави всичко, за да е щастлива. Нещо ми намирисва. Два пъти я забравя и не ѝ вдига телефона. Ако ѝ изневерява или я нарани по някакъв друг начин, заклевам се ще го убия.

Станах от леглото си и отидох в банята. Измих зъбите си и отново се върнах в стаята си. Облякох си бяла тениска и черни дънки. Напръсках се с парфюм и взех телефона си. Обух си обувките и излязох от вкъщи. Качих се в колата и потеглих към студиото, за да обсъдим кога ще пуснем новата песен. По-късно имах интервю за едно предаване.

Пристигнах в студиото и влязох. Поздравих всички и седнах на диванчето. Изслушахме песента няколко пъти, за да сме сигурни, че се е получила така както искам. Написах тази песен за Алисън. Просто излях чувствата си. След две седмици щяхме да започнем заснимането и на видеото към песента. Много ми се иска и Алисън да участва във видеото. Приключих в студиото и веднага се запътих към интервюто. Щяхме да го запишем днес и в сряда щяха да го излъчат.

Записахме интервюто и се надявам Алисън да го гледа, защото казах някои неща, които трябва да чуе. След интервюто потеглих към апартамента на Грейсън и Нат. Трябваше да поговоря с някого. По пътя спрях на бензиностанция и заредих колата. Взех си кафе и отново потеглих. 20 минути по-късно пристигнах и паркирах колата. Слязох от нея и я заключих. Изхвърлих празната чаша от кафе и влязох в сградата. Качих се в асансьора и натиснах копчето за последния етаж. Вратите се отвориха и аз излязох. Почуках на вратата и след малко Нат ми отвори. Влязох вътре и отидохме в хола. Грейсън беше седнал на дивана и приглеждаше някакви документи. Седнах на фотьойла до него.

-Какво правиш?-попитах го.
-Подготвям документите за нощния клуб.-отговори той.
-Нали щеше да отваряш още едно казино?
-Да, но реших да отворя клуб. Казиното може да почака.-обясни той и аз кимнах. Нат седна до него.
-Как са нещата при теб? Нещо ново?-попита тя.
-Работим по новата песен. Както знаеш, тази песен е много специална за мен.-отговорих.
-Да, нямам търпение да я чуя. А какво става с Алисън?-попита Нат.
-Нищо. Вчера я видях да чака пред университета и ѝ предложих да я закарам. Отначало се дърпаше и беше изнервена. Зак отново я забрави.-обясних.
-Това копеле, какво ли е замислило? Много ми е съмнителен.-каза Нат.
-На мен също.-поклатих глава.
-Трябва да си върнеш Алисън. Още е влюбена в теб, сигурна съм.-каза Нат.
-Мислиш ли? Всеки път, когато искам да поговоря с нея за това, тя отказва и казва, че е със Зак. Струва ли си изобщо?-попитах отчаяно.
-Разбира се, че си струва. Няма да се откажеш от нея просто така! Няма да го позволя.-каза Нат малко по-строго и аз я погледнах.-Слушай ме сега внимателно! Отиваш в апартамента ѝ, казваш ѝ това, което изпитваш към нея и я целуваш.-нареди ми Нат.
-Всъщност, доста пъти съм го обмислял това, но все си мисля, че ще ме отреже и това още повече ще ме нарани.-признах си.
-Зейн, приятел, не бъди страхливец. Отиди и си върни момичето.-обади се Грейсън. Прав е. Не трябва да бъда страхливец, не и сега. Ще отида и ще си я върна. Няма да оставя нещата така!
-Прави сте. Отивам!-казах и се изправих. Нат ми се усмихна окуражително и ме изпрати. Излязох от апартамента и се качих в асансьора.