Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

64

След като ритуалът приключи се преместихме в къщата. За наш късмет, намерихме къща с голяма бална зала. Всички се настаниха по масите, както и ние. На нашата маса бяха Нат, Грейсън и родителите ни.

-Скъпа, не мога да повярвам, че се омъжи. Толкова бързо порасна.-просълзи се мама и аз я прегърнах.
-Зейн, гордеем се с теб! Имаш успешна кариера и се омъжи за едно прекрасно момиче. Браво!-обади се бащата на Зейн.
-Благодаря, татко!-усмихна се Зейн.
-Алисън, кога ще ми направите едно внуче?-попита мама и със Зейн се задавихме.
-Да, искам да стана баба вече.-съгласи се майката на Зейн.
-Има време за всичко!-усмихнах се и отпих от чашата си.

Зейн се изправи от мястото си и удари чашата си с една лъжичка. Всички насочиха вниманието си към него. Той се изкашля леко и си пое въздух.

-Искам да благодаря на всички, които присъстват тук и уважиха нашия повод. Този ден е много специален за мен и винаги ще го помня. Днес се ожених за най-прекрасното момиче! Още помня първия ден, когато се видяхме. Не познаваше никого, освен Грейсън и Нат. Признавам, веднага привлече вниманието ми, макар и да ми отне малко повече време докато разбера, че съм влюбен. Не само влюбен, а луд по нея. Алисън, благодаря ти, че се появи в живота ми и ме направи най-щастливият мъж на света! Никога не съм спирал да те обичам и никога няма да спра!-завърши речта си Зейн и аз се изправих. Очите ми се бяха насълзили.

-Зейн, нямам думи! Чувствам се по същия начин! Ти също ме направи най-щастливата на света и никога няма да спра да те обичам!-казах и той сля устните ни. Всички започнаха да пляскат и да подсвиркват. Ние отново седнахме на местата си и не сваляхме усмивките от лицата си.

***

Няколко часа по-късно, всички се забавлявахме. С Нат танцувахме, а Грейсън и Зейн си говореха нещо.

-Нати, къде е Райън?-попитах я и тя продължи да танцува.
-Кой?-попита спокойно.
-Ъм, бебето ти?-поясних и тя спря да танцува.
-Аа, при Грейсън е. Още не мога да свикна, че имам дете.-отговори тя и аз отместих погледа си от нея. Погледнах към Грейсън, но Райън го нямаше.
-Не е при него.-казах и тя замръзна.
-Как така?-попита и се обърна към Грейсън. Видя, че бебето го няма и се запъти към Грейсън. Аз я последвах.

Грейсън и Зейн ни се усмихнаха. Застанах до Зейн и той ме прегърна през рамената. Облегнах глава на него, а той постави целувка на косата ми.

-Грейсън, къде е Райън?-попита го ядосано Нат.
-Кой?-попита Грейсън и отпи от чашата си. Боже тези хора са направо уникални.
-Синът ти, кой друг?-отвърна му Нат.
-Аа, при майка ти е. Искаше да му се порадва.-обясни той и Нат кимна. Тръгна нанякъде и останахме тримата.

-Как си прекарва жена ми?-попита Зейн и аз го погледнах.
-Доста добре! Ами мъжът ми?-усмихнах му се.
-Страхотно!-отговори и ме целуна.
-Искате ли да излезем малко навън? Да погледаме морето.-появи се Нат с бебешката количка.
-Но навън е тъмно.-казах.
-Нищо, да излезем малко на въздух.-каза и ние кимнахме. Излязохме на плажа и Грейсън беше взел някакво одеало. От къде пък го намери това одеало? Той го постели на земята и всички седнахме. Нат взе Раян от количката и го загърна с бебешкото му одеало.

-Не е ли странно?-попита Грейсън и всички го погледнахме.
-Кое?-попита Зейн.
-Животът. Колко бързо може да се промени.-отговори той.-Преди две години си нямах дори приятелка и се занимавах с глупостите на Кевин, а сега имам жена и дете.
-Така е! И аз никога не съм си представял да се омъжа, но виж ме сега. Празнувам сватбата си и жена ми стои до мен.-съгласи се Зейн и аз се усмихнах.
-Зейн?-погледна го Нат.
-Какво?-попита той.
-Ти кога смяташ да оплодиш жена си?-попита го тя и ние я погледнахме изненадано.
-От къде знаеш, че вече не съм?-повдигна вежда той и Нат се окори.
-Какво?-извика тя и Райън се разрева. Тя го полюшна малко и той спря.-Какво?-попита отново, но по-тихо. Зейн се засмя, а аз го погледнах. Какви ги дрънка?
-Да си беше видяла физиономията. Шегувам се.-каза той и Нат го замери с една от играчките на Райън.
-Идиот! Изкара ми акъла.
-А ти от къде си сигурен, че не си?-попитах го и той веднага спря да се смее. Погледна ме изплашено и аз повдигнах вежда.
-К-какво?-попита заеквайки.
-От къде си сигурен, че не съм бременна?-повторих въпроса си и той пребледня.
-Бременна ли си?
-Не бе, шегувам се!-засмях се и той се успокои малко.
-Алисън, това не беше смешно.-каза сериозно и аз го целунах.
-Спокойно, исках да видя как ще реагираш.-отново се засмях.
-Щях да получа инфаркт, бе жена.-каза и се хвана за сърцето.
-Нека ти, дето се шегуваш така с мен.-обади се Нат.

Постояхме още малко на плажа и просто наблюдавахме морето. Наслаждавахме се на момента. Не исках нищо друго. Всичко беше перфектно. След малко решихме да влезем вътре и станахме от одеалото, което Грейсън беше постелил.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Така хора, ето и предпоследната глава. Надявам се да ви хареса. Утре ще бъде финала и честно ми малко тъжно. Това ще бъде първата ми история, която завършвам. Коментирайте дали историята ви е хареса, а утре ще кача и последната глава и ще кажа какво смятам да правя за напред. Чао!💋