Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

54

Гледна точка на Зейн

Филипе не спря да прави комплименти на Алисън и постоянно си шушукаха нещо. Джони си говори с новото семейство, а аз стоя тука като някакъв картоф. Аз не съм картоф. Няма да позволя на този мухльо да ми открадне момичето. И какво като е хубав и има зелени очи? Лесно мога да му ги направя синьо-лилави.

-Али, помниш ли преди ревюто какво стана?-попита Филипе.
-Господи, бях забравила.-засмя се Али. Какво пък е станало толкова?-Онази моделка със странната прическа беше заспала и някой я беше нарисувал.
-Даа, беше толкова смешно. И после като се събуди и започна да говори нещо на френски. Изглеждаше луда.-започна да се смее Филипе. И ти изглеждаш тъпо, ама не се смея. Прокашлях се леко и Алисън се обърна към мен.
-Искаш ли да излезем малко навън?-попитах я.
-Защо?-попита тя. Как така защо?
-Ами... да подишаме малко чист въздух и да останем малко насаме.-обясних, но тя не изглеждаше много очарована от предложението ми. Явно компанията на Филипе повече ѝ харесва.
-Става ли по-късно? Филипе ще ми покаже снимки от фотосесията му в Хавай.-усмихна ми се тя. Аз просто извъртях очи и се изправих.
-Както и да е, аз излизам. Когато се сетиш, че имаш гадже, може да излезеш.-всички ме изгледаха странно, но не ми пукаше.
-Зейн, какви ги говориш?-попита Алисън объркано. Не ѝ отговорих, а се запътих към изхода. Излязох пред ресторанта и се подпрях на стената. Изкарах една цигара и я запалих. Не бях пушил отдавна, но в момента трябва все някак да се успокоя. Издишах дима от цигарата и в този момент Грейсън излезе и дойде при мен.

-Какво ти стана? Защо излезе така?-попита той.
-Нищо, какво да е станало? Гаджето ми обръща повече внимание на шибаняка до нея, отколко на мен.-отговорих му и загасих цигарата си.
-Ревнуваш ли?-попита Грейсън и повдигна вежда, като се усмихна леко. Защо всички ми задават този въпрос?
-А ти няма ли ревнуваш ако някой колега на Нат се появи от нищото и тя започне да му обръща повече внимание, а той да я гледа замечтано и да ѝ се усмихва чаровно?-попитах го леко изнервено.
-Много ясно.-отговори той.
-Тогава защо задаваш глупави въпроси?-попитах го и той извъртя очи. Подпря се на стената до мен и издиша.-Тя дори не дойде да ме види, а аз обмислям да ѝ предложа брак.
-Просто иска да останеш насаме с мислите си и да се успокоиш. Не си мисли, че не ѝ пука.-каза Грейсън.
-Та тя дори не ми обърна внимание цяла вечер. Заета е да си говори с Филипе.-въздъхнах.
-Хей, успокой се! Алисън, просто се радва да види приятел. Не са се виждали отдавна, нормално е да си говорят цяла вечер.
-Но те дори не са толкова близки. Виждали са се само в Италия и то за една седмица. Нормално ли е да се сближат за толкова кратко време?-попитах.
-Всъщност, да. Ние с тебе си станахме близки още първия ден, в който се запознахме.-отговори Грейсън.
-Не знам, братле. Не забеляза ли как я огледа на входа? Изобщо не му пукаше, че аз бях там. Огледа я най-нахално. Как изобщо си позволява да я оглежда?-попитах.
-Това го видях, признавам. И на мен не ми стана много приятно. Все пак тя ми е братовчедка и я чувствам като по-малка сестра, нищо че е по-голяма от мен с няколко месеца.-каза Грейсън.-Хайде да влизаме, ще се притеснят.
-Ако им пукаше щяха да излязат и да ни потърсят.-измърморих, но Грейсън се направи, че не ме чу. Влязохме отново в ресторанта и заехме местата си. Алисън ме погледна някак си сърдито. Сега какво, ще ми се сърди ли? Аз трябва да съм този, който ще се сърди.