Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

18

Със Зейн отново сме заедно и съм много щастлива. Липсваше ми да прекарвам време с него. Липсваше ми да бъда близо до него, да усещам устните му върху моите. Липсваше ми той. Останах да спя няколко вечери у Зейн и си прекарахме страхотно. Със Зак се засякохме няколко пъти в блока, но не си казахме нищо. Просто се подминавахме.

Сега бях в апартамента ми и учих за изпита, който наближаваше. С всеки изминал ден се притеснявам повече и повече. Този изпит е много важен и трябва да го взема. Днес имах среща с Джони за някаква фотосесия. Уговорихме се да гледаме филма на Нат в Зейн тази вечер. Като казах Зейн, реших да му се обадя. Набрах номера му и зачаках.

-Обичам, когато виждам името ти изписано на екрана ми.-каза Зейн и аз се усмихнах.
-Аз обичам теб!
-Аз те обичам повече.-каза Зейн.
-Можем да спорим за това цял ден.-засмях се.-Какво правиш?-попитах го.
-Опитвам се да уча, но в мислите ми си само ти.-отговори той и усмивката ми стана по-голяма.-Ти?
-Аз също. След лекциите имам среща с Джони, ако искаш ела.-предложих му.
-Трябва да отида до офиса на Кол, за да се разберем кога ще започнем да снимаме клипа на новата ми песен.-обясни Зейн.-Ако искаш ела с мен и после ще отидем при Джони?
-Добрем. Ще се видим в университета, обичам те!-казах му.
-До после, обичам те!-каза Зейн и затвори. Започнах да събирам записките си и ги прибрах. Извадих си дрехи и започнах да се оправям. Облякох си сива плетена блуза и черни дънки. Обух си черни велурени боти с висок ток. Застанах пред огледалото и се заех с косата си. Изправих я и я оставих да се спуска свободно. Сложих си спирала, коректор и телесен цвят матово червило. Напръсках се с парфюм и взех чантата си. Прибрах нужните си неща и взех телефона си. Излязох от стаята си и отидох в хола. Взех ключовете за колата си от стъклената масичка и излязох от апартамента. Заключих вратата и тръгнах към асансьора. Видях Зак да излиза от апартамента си с някакво момиче. Извъртях очи и реших да сляза по стълбите. Излязох от сградата и се запътих към колата си. Отключих я и влязох вътре. Запалих двигателя и потеглих. Усилих леко радиото и си припявах от време на време. Пуснаха песента на Зейн и се усмихнах.

Паркирах на паркинга в университета и слязох от колата си. Заключих я и се запътих към двора на университета. Видях Нат и Грейсън да седят на пейките и отидох при тях.

-Хей, хора! Зейн няма ли го?-попитах.
-Ей, събрахте се и вече само за него питаш.-засмя се Грейсън.-Не е дошъл още.
-Грейсън, остави я. Най-накрая се събраха. Ох, толкова се радвам.-каза радостно Нат и аз се усмихнах.
-За кое се радваш?-дойде Зейн и ме прегърна. Вдишах от аромата му и се усмихнах.
-За вас.-отговори Нат.
-Аз също се радвам за нас.-каза Зейн и ме целуна. Аз отвърнах на целувката и се усмихнах леко. Някой се прокашля леко и ние се отделихме.
-Лекциите ще започнат след 5 минути. Предлагам да влизаме.-обади се Грейсън и ние кимнахме. Влязохме в университета и отидохме в стаята. Заехме местата си и зачакахме лектора да влезе.