Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

60

Събудих се от звука на алармата ми. Днес имах фотосесия, мамка му забравих. Протегнах се и спрях дразнещият звук. Изпъшках недоволно и се изправих. Обърнах се към Зейн и го видях как спи най-спокойно. Искам да остана при нега в леглото и да се гушкаме, но не може. Трябва да ходя на работа. Станах от леглото и отидох в банята. Изкъпах се и си измих зъбите. Върнах се в стаята и се облякох. Сресах косата си и в този момент Зейн се събуди.

-Защо си станала толкова рано?-попита с дрезгав глас.
-Имам фотосесия и ако не побързам ще закъснея.-обясних и се напръсках с парфюм.
-Кога ще се върнеш?-попита той.
-Не знам, ще ти пиша. Тръгвам, обичам те!-казах и го целунах на бързо.

Излязох от къщата и се качих в колата си. Запалих и потеглих към студиото, където щяха да се проведат снимките. Карах, колкото се може по-бързо, защото закъснявах. Мамка му, Джони ще ме убие!

Най-накрая пристигнах и паркирах колата. Веднага слязох от нея и я заключих. Запътих се към входа и влязох. Тичах из коридорите, докато намеря правилната стая. Най-накрая я открих и влязох вътре. Джони веднага дойде при мен.

-Защо закъсня? Помислих си, че няма да дойдеш.-попита Джони, а аз се опитвах да си поема въздух.
-Аз... забравих... съжалявам.-казах задъхано.
-Както и да е отиди Соф да те гримира. После ще ти обясня какво ще правим.-нареди ми Джони и аз кимнах. Отидох в гримьорната и видях Соф да си гледа телефона. Тя вдигна поглед от него и ме погледна.

-Здравей, Али! Сядай!-каза тя и ми се стори някак странна. Седнах на стола пред огледалото и тя извади гримовете си.
-Как си?-реших да завържа разговор, защото цареше неловка тишина. Никога не е било така, винаги си говорим.
-Била съм и по-добре.-отговори тя.
-Нещо случило ли се е?-попитах.
-Не знам, Али. Случило ли се е нещо?-тя спря да ме гримира за момент и ме погледна. Аз ли нещо направих или...-Защо не ми каза, че мъжът ми ти е баща?-попита тя и аз я погледнах изненадано. Тя от къде знае.
-О-от къде р-разбра?-попитах заеквайки.
-Роджър ми каза. Алисън, защо не ми каза?-повтори въпроса си тя.
-Аз... не знам. Бях изненадана и в същото време изплашена, когато го видях за първи път.-обясних.
-Липсваш му, знаеш ли?-попита тя и продължи с грима си.
-Какво? Ако му липсвах щеше поне да се обажда и да попита как съм, а не да избяга и 10 години да не знам къде е.-изнервих се.
-Виж, той ми обясни всичко. Направил го е, защото се е чувствал не на мястото си. Просто не е бил истински щастлив, не го е усещал правилно. Но не съжалява, че се е запознал с майка ти и че си му дъщеря, напротив. Той много ви обича.-обясни София.
-Не изглежда така.-измърморих.
-Дай му шанс да ти обясни. Знаеш ли от колко време се опитва да се свърже с теб?-попита тя.
-Да знам! Постоянно му затварям телефона. От къде изобщо ми има номера?-попитах объркано.
-Аз му го дадох. Не ми се сърди, моля! Искам и двамата да бъдете щастливи.-каза Соф и аз кимнах.
-Добре, ще си помисля.-въздъхнах и тя се усмихна.

Приключихме с грима и прическата ми и излязох от гримьорната. Отидох при Джони, за да ми обясни какво ще правим.

-За какво е фотосесията?-попитах и Джони ме погледна.
-Ще представиш новият парфюм на Channel.-отговори Джони и аз кимнах. Прибрах един кичур коса зад ухото си Джони изпищя.-Дай си ръката. Веднага!-извика той и аз си подадох ръката. Той погледна пръстена ми и очите му се разшириха.-Това годежен пръстен ли е? Кажи ми, че е годежен пръстен.
-Годежен пръстен е.-казах му и той заподскача, като започна да пищи.
-Господи, кога ти предложи? Кога ти предложи този сладур?-попита той, като отново хвана ръката ми.
-Преди два дена.-отговорих му и усмивката му стана още по-голяма.
-И не си ми казала? Момиче, честито, пожелавам ви да сте заедно дълги години.-каза Джони и ме прегърна. Аз му благодарих и фотографът дойде. Беше Хенри и се здрависахме.

Започнахме с фотосесията и направихме няколко снимки с парфюма. През цялото време мислих за разговора ми със София. Май наистина трябва да поговоря с баща ми и да си изясним нещата. Мама е щастлива със Стивън и наистина е по-добре с него. Явно двамата не са били един за друг.

След около два часа приключихме със снимките. Заснехме и кратък клип, подобен на реклама. Аз се преоблякох и си тръгнах. Нат ми писа да отида в казиното. Всички били там. Отидох до колата си и я отключих. Качих се в нея и потеглих към казиното.

След половин час паркирах колата пред сградата и слязох. Влязох вътре и ги видях да играят покер. Отидох при тях и целунах Зейн.

-Какво правите?-попитах ги.
-Решихме да вземем малко парите на Грейсън.-отговори Зейн и аз се засмях.
-Не го слушай. По-скоро аз му вземам парите.-обади се Грейсън.
-Али, искаш ли нещо за пиене?-попита Нат.
-Вода.-усмихнах ѝ се и тя кимна. Стана от мястото си и отиде да ми донесе вода.
-Ще ми донесеш ли и една сода?-провикна се Грейсън.
-Вземи си я сам.-отговори му Нат и той извъртя очи.
-Пак ли сте скарани?-попитах и той кимна.-Защо?
-Защото не бях измил чиниите.-отговори той и аз се засмях.
-Сериозно?-попита Зейн и се засмя.
-Какво се смеете? Да бяхте видяли каква кочина беше. Накрая аз чистих.-Нат дойде и ми даде водата.
-Щях да си почистя по-късно.-извъртя очи Грейсън.
-Винаги така казваш и накрая аз чистя.-каза Нат.
-Не е вярно. От бременноста хормоните ти бушуват.-поклати глава Грейсън и Нат го изгледа лошо.
-Да и по-добре не ме дразни, защото ще те убия.-предупреди го Нат и той вдигна ръце в защита. Със Зейн се засмяхме и продължиха с играта си.