Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

40

Днес е вторник и мама щеше да идва. Нямам търпение да я видя. Не сме се виждали от толкова много време. Вчера родителите на Зейн си тръгнаха. Казаха, че ни очакват в Лондон и скоро може би със Зейн щяхме да ги посетим. Колкото до Зейн той е вече много по-добре. Дори утре ще отиде до студиото, за да говори с Кол за записа на новата песен. Казах му, че трябва да си почива, но той е инат и си знае неговото.

Сега пътувахме към летището, за да посрещнем мама и Стивън. Радвам се, че са заедно. Стивън е доста добър и зрял мъж. Винаги се е отнасял добре с мама. Докато пътувахме по радиото пуснаха една от песните на Зейн и с него се спогледахме. Започнахме да припяваме и да се смеем. В сравнение с него аз звучах като умираща котка, но се забавлявах. Обичам точно тези моменти с него.

Не след дълго вече паркирах пред летището и зачакахме мама и Стивън да се появят. Зейн се облегна на колата, а аз не можех да се задържа на едно място от вълнение. Постоянно подскачах и очаквах да излязат от летището.

-Хей, по-спокойно! Ще кажеш, че си се надрусала преди да дойдем.-пошегува се Зейн и се засмя. Аз само извъртях очи и отново насочих вниманието си към изхода на летището. Видях мама и Стивън да излизат и започнах да пищя и да бягам към тях. Мама също започна да бяха и след малко се хвърлих върху нея. Прегърнахме се силно и заплакахме от радост.
-Най-накрая се видяхме. Не мога да повярвам. Момиченцето ми...-проплака мама и се отделихме от мечешката прегръдка.
-Много ми липсваше, мамо!-казах хлипайки и тя се усмихна.
-И ти много ми липсваше.-каза тя и отново се прегърнахме. След като се отделихме прегърнах и Стивън като го поздравих.
-Здравей, Стивън! Радвам се да се видим.-усмихнах му се.
-Аз също, Али. Станала си още по-хубава. Приличаш на майка си, хубавееш ден след ден.-каза той и мама го погледна.
-О, стига говориш глупости.-засрами се мама и ние се засмяхме. Взех единият куфар и тръгнахме към колата. Зейн дойде и взе куфара от ръцете ми и го сложи в багажника.
-Здравей, Кармен! Радвам се да те видя.-Зейн поздрави мама и те се прегърнаха.
-Аз също, Зейн! Как си?-попита го мама.
-Доста по-добре.-отговори Зейн и погледна към Стивън. Той подаде ръката си и Стивън я стисна като я разклати леко.-Приятно ми е да се запознаем, Зейн!-представи се Зейн.
-На мен също, младежо. Стивън!-представи се Стивън и се качихме в колата. Заех шофьорското място и потеглих към вкъщи.