Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

48

Събудих се към 8 часа. Толкова е хубаво да се събудиш до любимия си човек. Обърнах се към Зейн и поставих нежна целувка на устните му. Той се усмихна леко и отвори очи.

-Как ми липсваше да се будя така.-каза с дрезгав глас той и аз се усмихнах.
-Какво ще правим днес?-попитах го.
-Ами събота е... предлагам да си стоим в леглото, да си пуснем филм и... да правим някои забавни неща.-отговори Зейн и застана върху мен. Аз се засмях и го целунах.
-Какви забавни неща?-повдигнах едната си вежда, а той прехапа долната си устна.
-Много добре знаеш какви.-отговори и ме целуна. Захапа леко долната ми устна и аз издадох лек стон. Езиците ни играха своя танц. Зейн започна да оставя мокри целувки по врата ми като засмукваше леко. Наслаждавах се на момента докато телефонът не ми звънна. Измрънках и се протегнах до шкафчето. Затворих на човека, който ми звънеше и целунах Зейн. Телефонът ми отново звънна и този път Зейн изцъка и го взе.

-Кой по дяволите иска да провали този хубав момент?-попита изнервено той. Дано само да не е мама, защото ще стане много неловко.-Грейсън, какво има?-извъртя очи Зейн и седна до мен. Той въздиша и ми подаде телефона. Погледнах го объркано, а той стана от леглото и излезе от стаята.

-Ало?-допрях телефона до ухото си.
-Алисън, трябва ми помощ. Не мога да пусна пералнята.-каза Грейсън.
-Как така не можеш? До сега как си переше дрехите?-попитах.
-Ами Нат пускаше пералня. Аз опитах веднъж и... леко наводних апартамента.-отговори тихо той и аз се засмях.
-Просто прочети упътването.-казах му.
-Защо не дойдете? Тъкмо ще ми обясниш по-добре и може да правим нещо заедно.-предложи той. Миличкият, сигурно му е самотно сега.
-Добре, ще дойдем.-отговорих му и усетих как се усмихва.
-Супер. Ще направя нещо за ядене. Искате ли курабийки? Или пък кекс? Какво ти се яде?-попита Грейсън.
-Курабийки. Обожавам как ги правиш.-отговорих.
-Добре. Ще ви чакам.
-До после.-затворих телефона и го оставих на шкафчето. Станах от леглото и отидох в банята. Взех си душ и си измих зъбите. Върнах се в стаята и се облякох. Сресох си косата и я вързах на висока опашка. Сложих си спирала и гланц. Напръсках се с парфюм и прибрах нещата си в една чанта. Излязох от стаята и отидох при Зейн в кухнята. Беше седнал на масата и пиеше кафе. Седнах до него и го целунах по бузата.

-Оправяй се, ще ходим при Грейсън.-казах му и той ме погледна.
-Какво стана с плана да останем в леглото и да гледаме филм?-попита той.
-И двамата знаем, че няма да гледаме филм.-отговорих.
-И все пак. Не сме се виждали цяла седмица. Трябва да наваксаме изгубеното време.-каза той и ме погледна с неговите кафеви очи.
-Ще отидем само за малко. Хайде, Грейсън каза, че ще направи курабийки. А и му го дължиш. Той прекарваше време с теб, докато ме нямаше.-казах и скръстих ръце пред гърдите си.
-Оф, добре. Но довечера няма да се отървеш!-посочи ме Зейн и аз кимнах. Той стана от мястото си и отиде да се оправя.

След няколко минути беше готов и излязохме от къщата. Качихме се в колата му и потеглихме към Грейсън. По пътя си говорехме за песента му с Ариана и за работата ми с Джони.

Половин час по-късно паркирахме пред сградата и слязохме от колата. Насочихме се към входа и влязохме вътре. Качихме се в асансьора и натиснахме копчето за етажа на Грейсън. След няколко секунди вратите се отвориха и ние излязохме. Почукахме на вратата и Грейсън отвори. Беше си сложил някаква престилка на еднорози и готварска шапка. Със Зейн се засмяхме и влязохме вътре.

-Готови ли са курабийките, шеф Долан?-попитах и Грейсън се засмя.
-Почти.-отговори и влязохме в кухнята. Ухаеше невероятно.
-Мирише вкусно. Надявам се и курабийките да са вкусни.-каза Зейн.
-О, сигурна съм, че ще са вкусни. Грейсън прави най-вкусните курабийки на света.-казах.
-Е, чак пък най-вкусните.-направи се на скромен Грейсън.-Добре де, най-вкусните са.-призна си и се усмихна самодоволно. Със Зейн седнахме на масата, а Грейсън извади курабийките от фурната. Постави ги в една чиния и ги сложи на масата. Наля ни мляко в чашите и ние му благодарихме. Взех една курабийка и отхапах малко, за да не се изгоря. Усетих сладкия вкус на курабийката.

-Толкова са вкусни.-казах.
-Благодаря.-усмихна се Грейсън.-Трябва са ми покажеш как се работи с пералнята.
-След малко.
-Зейн, ти можеш ли да пускаш пералня?-попита Грейсън.
-Не. Алисън се занимава с това.-отговори Зейн и аз го погледнах.
-Добре, че съм аз, иначе ще живееш в мизерия.-казах и Зейн се засмя.
-Обичам те!-каза и ме целуна.

Изядохме курабийките и показах на Грейсън как да пусне пералнята. След това седнахме на дивана в хола и си пуснахме филм.