In love with high speed

🔞28.🔞

- Мога ли да бъда полезна с нещо, господин Гарсия? - попита тя със съблазнителен глас, след като я целуна той. Не можеше да разбере как хората го правят?! Как да разговарят с жена, която се целува тоолкова добре...а като се замислеше колко е тясна и стоновете ѝ започваха да кънтят в мислите му. Само ако знаеше какво му е в главата!
Тя прехапваше устни. Погледа ѝ го разсъбличаше, докато неговия вече я чукаше.

- Трудно е да се спра точно на една услуга, Емилия. - нарече я с цялото ѝ име, защото не можеше да произнесе тази фамилия, към която я причисляват. Той смяташе, че не ѝ отиваше. Тя нямаше нищо общо с боклука Джонатън, освен че ѝ е баща.

- Ами днес явно сте късметлия, господин Гарсия, защото изпълнявам повече от една. - каза тя и Нейтън се покашля. Вече беше толкова твърд, че го болеше. Членът му едвам си намираше място в панталона му в този момент. Но Ема тепърве започваше малката си игра. Знаеше, че може би това е грешка, но нямаше какво да губи така или иначе, така че щеше да бъде много хубава грешка..и желана. Грешка, която нямаше против да направи отново и отново.

- Само кажете какво искате и е ваше. - прошепна много бавно срещу устните му, и буквално го огъваше с думи. - Днес напълно ви се подчинявам.

- Нима? - той не смяташе, че една нощ ще му стигне да изпълни всичките си фантазии с тази жена.

- Мисля, че сте прекалено облечен, господин Гарсия. Ако позволите ще поправя това.

- Смятам, че сте права, госпожице. Моля, направете каквото е нужно.

Нейтън беше с риза. Бяла. Или поне е била бяла преди залата. Ема не го беше виждала никога досега с такава, но го намираше за адски секси така. Предполагаше, че повода да е бил наистина специален. Започна да разкопчава копчетата бавно. Едно по едно. През това време поставяше малки целувки по врата му, а от там се премести и към гърдите му. Вдиша, а ароматът му беше опияняващ - на скъп парфюм, останал в съзнанието ѝ още от първата им среща, и по-хубавото - миришеше си на Нейтън. Обожаваше този аромат. Нещо повече. Беше пристрастена към него.
Беше готова с ризата, затова се премести към панталона. Махна колана, а после бавно разкопча ципа, откъдето изскочи членът му. Личеше си, че го побърква с игричките си. Търпението му вече се изчерпа. Той изрита панталона.
- Стига толкова с мен! - каза с дълбок глас. Едвам издържаше. Ема се засмя. Доставяше ѝ огромно удоволствие, че му действаше по този начин, тъй като тя не беше особено уверен човек и фактът, че побъркваше този мъж беше невероятно постижение за нея.