Game of Fate/ Игра на съдбата

5- Ново начало

Два месеца по-късно

-Готово- каза Майк, като качи и последният куфар в багажника на колата.

-Благодаря за всичко- казах аз, като се повдигнах на пръсти, за да го прегърна.

-Какво говориш?- попита Ирис.- Няма за какво да ни благодариш.

Пуснах Майк и отидох до Ирис, която държеше столчето за кола, в което малкият Кристофър спеше непритесняван от света и шума. Огледах се. Това място ми носеше смесени емоции. Тук в този красив град бях родена и отгледана заедно с Вики. Тук започнах училище, тук се запознах с Ирис и Майк, тук намерих първата си любов, тук получих това красиво същество спящо в малкото столче за кола, но и тук загубих всичко. Тук загубих първата си любов,тук загубих най- добрата си приятелка, тук загубих и Вики. Но най-вече тук загубих себе си. Този град ми бе дал толкова много, но също така и ми бе взел много.

Ирис отвори задната врата на колата и закрепи столчето за седалката. След това се наведе и целуна Кристофър по главичката, обърна се към мен и ме прегърна. Майк се присъедини също. Отвърнах на прегръдката, като ги стиснах здраво. Щяха да ми липсват.

-Хей-каза Ирис- да ни се обадиш след като стигнеш.

Кимнах с глава, след което я попитах:

-Дали постъпвам правилно?

-Разбира се,че постъпваш правилно.

- Изписаха Кристофър от болницата едва преди три дни, а сега заминаваме. На всичкото отгоре го отделям и от майка му.

Ирис ме погледна в очите и каза твърдо:

-Така трябва, Елизабет. Последните два месеца те оставиха разбита. Първо годеникът ти ти изневери с най-добрата ти приятелка- каза тя ядосано, но след това сниши глас и очите ѝ омекнаха- след това Вики почина, да не забравяме и онези змии- семейство Лин те съдиха за родителските права над Кристофър. - погледнах я. Наитина тези два месеца бяха ужасни. Незнайно от къде онези змии искаха да ми отнемат Кристофър при положение,че даже не го бяха виждали. Просто решиха,че той им принадлежи и дойдоха да си го приберат, сякаш е някаква вещ без да знаят нищо. Три дни след погребението на Вики, Уилоу Лин дойде в болницата и ми вдигна скандал,че не ѝ позволявам да вижда внука си. Разбира се, аз не ѝ останах длъжна. Изказах ѝ всичко каквото таях през последните три години. А болката от последните събития превърнах в ярост и омраза към тях, ненавист. Разбира се, кучката реши да ме съди за правата над Крис. Истината беше,че в началото мислех ,че нямам шанс, но Вики ми помогна. Дори и от гроба сестра ми ми помагаше. Когато в града се разчу за делото, адвокат на име Тобаяс Патриш дойде в домът ми и ми предложи да води делото. Аз, разбира се се съгласих. Но така и не разбрах, защо иска да се изправи пред едно от най-влиятелните семейства в града. Колкото и да го питах той не ми даваше обяснение, и така до деня на делото, което беше преди шест дни. Тогава разбрах,че сестра ми има имала среща с него преди да почите. Написала писмо, в което казва,че иска аз да поема грижата за Кристофър,ако нещо се случи с нея. Той ѝ обещал,че ще направи всичко по силите си. Благодарение на това писмо, и на съдията, който не приемаше подкуп от Уилоу и Браян, аз успях да спечеля делото, и така правата над Кристофър бяха мой.