Game of Fate/ Игра на съдбата

27- Маски, бал... и работен режим

Гейбриъл

Бях седнал на пода в хола,пиех уиски и разглеждах снимките, който бях направил на Елизабет. Първата снимка беше на гърдата ѝ в ръката ми, следващата беше на бедрото ѝ, на корема ѝ, на ключицата ѝ, следващата беше на ръката ми около врата ѝ. Продължавах да разглеждам снимките и стигнах до онази снимка. На нея тя целуваше Крис по бузката. Косата ѝ беше вързана на опашка,а на носа ѝ имаше очила, а той се усмихваше. Сърцето ме заболя.

Бях направил тази снимка преди няколко дни на балкона.

Обичам те!, спомних си аз. Спомних си нея. Начина по който се усмихва, начина по който говори на Крис, спомних си всички звуци,които издаваше докато бяхме в леглото.

Телефона в ръката ми извъння. Погледнах на екрана, беше изписано Лина. Вдигнах.

- Ало- казах аз.

- О, Гейбриъл. Здравей. Какво правиш?- попита тя. Страдам, едва не казах.

- Пия, защо?

- Но, скъпи едва единадесет часът е. Защо пиеш толкова рано?

- Защото искам - казах с твърд тон.- И колко пъти да ти казвам да спреш да ме наричаш скъпи.

- Но ти си ми годеник - изциври в слушалката тя.

- Не съм.- казах аз. Вече не ме интересуваше дали ще я нараня. Толкова време бях внимателен с Лина, че забравих да бъда внимателен към Елизабет. Мислех си,че е по- добре да не казвам на Лина за Елизабет,за да не я нараня, а накрая какво направих- нараних единствената жена,която обичам.- Между нас няма нищо. Ясно? Това,което ти наричаш годеж не е нищо. Това е просто споразумение между родителите ни, което аз и до ден днешен отказвам да приема.

- Но аз те обичам- догади ми се. Всеки път,когато Лина,казваше,че ме обича ми ставаше зле. Но когато Елизабет го каза... Боже, липсва ми...

- И двамата знаем,че това не е вярно,Лина. Ти не обичаш мен, а парите и статуса, които ще получиш,ако се омъжиш за мен. И дори,ако изпитваш нещо към мен, то е привличане. Харесва ти начина по който изглеждам. Нищо друго.

- Защо се държиш толкова грубо? - попита тя, а аз се изсмях безчувствено в слушалката.

- Ти сериозно ли ме питаш това? Ти не разбираш ли? Боже, ти наистина си глупава - казах аз и ѝ затворих.