Game of Fate/ Игра на съдбата

16- Джош....

Елизабет

-Сега какво?

-Сега си моя!

Беше минал месец, откакто той ми каза,че  съм негова. От тогава нищо не се беше променило. Да, правехме секс, и то много и навсякъде, по всяко време,но само това. Той не беше казал нищо повече, а аз се страхувах да питам. 

Не исках да го притискам, а още повече не знаех какво изпитвам към него. Ако попитах или го притиснех да ми отговори можеше да разруша това което имахме сега, аз не исках това. 

Станах от стола си, приближих се до вратата на кабинета си и излязох. Реших да отида при Джош. От известно време изглеждаше нещастен, мислех си да не го питам или притискам, исках да го оставя той да дойде при мен,  когато е готов да ми разкаже,но той така и не дойде. 

Стигнах до асансьора, извадих телефона от джоба си и му пуснах съобщение.

Елизабет: Къде си?

Джош: В офиса. Защо?

Елизабет: Идвам!

Прибрах телефона в джоба си и продължих към кабинета му. Когато стигнах там, обърнах глава към офиса на Ник,който беше точно срещу този на Джош. Вратата беше затворена, а прозорците,както и в кабинета на Гейбриъл, бяха едностранни,което ще рече,че той отвътре,можеше да вижда всичко, а тези отвън не можеха. От вътре се чуваха, звуци, някой стенеше. Очите ми бяха с размерите на чинийка. Ник беше вътре и правеше... О, Боже. 

Отворих вратата,която водеше към кабинета на Джош, влязох вътре и  я затворих  след себе си. Вдигнах поглед и го погледнах. Той беше седнал за бюрото, огледах го. Беше облечен с тъмно синя риза,която беше наобратно и черен панталон. На носа му имаше очила,като моите, а под тях се личаха тъмни кръгове.

-Хей-каза той.- Какво има? Всичко наред ли е?

-Нещо трябва да се е случило, за да дойда да видя най-добрия си приятел ли?

-Не-отговори той, стана от стола и се приближи до мен. - Е,какво става?-лепна си фалшива усмивка той.

Приближих се до столовете пред бюрото му, седнах на единия и потупах другия в знак да седне до мен. Той ме погледа и седна на стола.