Game of Fate/ Игра на съдбата

30- Край

Елизабет

Бяха минали няколко месеца,от както с Гейбриъл се бяхме сдобрили. След като онази нощ реших да му дам втори шанс,ние..ами... просто казано го направихме. Цяла нощ и навсякъде. Когато на сутринта се събудих бях щастлива. Истински.

- Ели, къде си? - чух гласът на Джош.  Като заговорихме за него,след като разбрах,че ме е излъгал му бях ядосана и направо щях да го убия,но благодарение на Гейбриъл, Джош се размина със заплаха,че ако ме излъже отново ще му отрежа топките. Същото се отнасяше и за близнаците.

- В кухнята- извиках аз той дойде.

- Хайде. Остават само пет минути до Нова Година. Само теб чакаме.- усмихна се той. Засмях се и излязохме от кухнята.

- Ето къде си - каза Гейбриъл,хвана ме за ръката и ме погледна. - Притесних се.

- Тук съм,тук съм. Няма къде да ида - усмихнах се аз.

- О, колко мило - каза Хенри. - Чак да му се догади на човек.

- Млъквай- каза му Ник,като го удари зад врата. Всички до един започнахме да се смеем.

- Ели, какво стана? Говори ли с Хейли?- попита Джош.

- Да,каза ,че няма да дойде. Ще празнува с Джордж и семейство му. Нещата там са доста сериозни.

- Тази жена ме плаши - каза Ник.  Обърнах се към него и се засмях.

- Стига, Ник срещал си я веднъж и вече те плаши?

- Да. И да си кажа честно,това ми е повече от достатъчно.

Засмях се. Ник беше срещнал Хейли преди месец,когато той и Джош ми помогнаха да се изнеса,защото Гейбриъл искаше да живея при него. Макар в началото,да не бях сигурна,накрая се реших и ето ни сега тук. Живеехме заедно.
Когато го срещна Хейли веднага се досети за чувствата на Джош към Ник. Разбира се,тя успя да го прочете като отворена книга,казвайки му,че ако не се стегне ще изпусне любовта на живота си.

- Но това,което каза беше вярно - казах аз. - Ако не се стегнеш,наистина ще пропуснеш любовта на живота си.

- Не ми се вярва - каза Ник.

- Ами повярвай- обади се Гейбриъл. - Защото тази жена е права. Когато я видях за първи път тя ми каза,че ако изгубя Елизабет жестоко ще съжалявам. И както вече казах,тя беше права.

- Искаш да ми кажеш,че тя е някаква пророчица ли?- попита Ник.

- Не - отговорих аз. - Просто е много добра в разпознаването на хората.

- Хора,хайде стига,че леко ме плашите- започна Хенри.- А, и остава минута да Нова Година.

Всички погледнахме към големия часовник и започнахме да отброяваме. Когато настъпи Нова Година всички се поздравихме и аз отидох до кошарата за игра на Кристофър,вдигнах го и излязох на балкона. След няколко минути се появи Гейбриъл.

- За какво мислиш? - попита ме той.

- За началото. Затова,че ако Крис не се беше родил,и не бях хванала Марк да чука най- добрата ми приятелка,сега нямаше да съм тук с теб. Нямаше да съм щастлива,колкото съм сега - казах аз.- А, ти? Ти за какво мислиш?

- За началото. Затова,че ако тогава, в онзи асансьор не те бях целунал, и после не бях продължил това, което започнахме сега нямаше да си тук до мен.

Обърнах се към него,целунах го. Той пое Кристофър от ръцете ми и влезе вътре. Погледнах към небето,окъпано в звезди и фойерверки и казах:

- Благодаря. Благодаря ти Вики,че ме дари с Крис, благодаря ти,че ми помогна за делото, благодаря ти,че ми помогна да срещна този човек. Благодаря ти,че ми даде възможността да срещна тези хора. Благодаря ти за всичко. - усмихнах се,пратих въздушна целувка към небето и влязох вътре.

Огледах се. Никога до сега не съм била толкова щастлива.

- Елизабет- чух гласа на Гейбриъл. Отидох до него и го погледнах.

Той подаде Крис на Джош,който го взе. След това падна на едно коляно и каза:

- Не съм много добър в думите,затова ще карам направо. Елизабет Грей, ще се омъжиш ли за мен?

Сърцето ми щеше да изскочи.

- Да- прошепнах аз и го целунах. Той се изправи,погледнах го и казах- Ти не си добър в думите,но аз съм. Гейбриъл Маунт,това което преживяхме беше и е невероятно. В него имаше както любов,така и болка и точно за това си струваше. Струваше си всяка една излята сълза или изпита чаша с алкохол. Струваше си, ада през който и двама преминахме,само заради този момент. Този всички следващ. - поех си дълбоко дъх и продължих.- Точно заради това,ще те обичам завинаги. Ще те обичам,дори и когато светът се превърне в шепа пепел между звездите.

Той ме погледна,целуна ме и повтори.

- Ще те обичам,дори и когато светът се превърне в шепа пепел между звездите.

Всички около нас започнаха да ръкопляскат и викат. Взех Крис притиснах го към себе си и го целунах.

Дори и когато света се превърне в шепа пепел между звездите.

Край