Game of Fate/ Игра на съдбата

15🔞- Прозореца

- Здравейте, аз съм Стефани. Бавачката!
- Елизабет- протегнах ръка за поздрав.- Приятно ми е да се запознаем. Моля заповядайте,влезте.
Отдръпнах се от врата и позволих на Стефани да влезе в апартамента. Огледах я- имаше дълга руса коса,която беше вързана на опашка. Носеше черни джинси и син пуловер.
- Е ,за кого ще се грижа днес?- попита тя и се огледа наоколо.
- Заповядайте след мен- казах и тръгнах към спалнята. Когато влязох вътре казах- това е Кристофър. Крис кажи здравей на Стефани. - Вдигнах го целунах го по бузката и го подадох на Стефани.
Погледнах я и казах:
- Аз трябва да тръгвам. Ако има нещо, какво и да е веднага ми звънни, телефонния ми номер е на плота в кухнята. Там са и млякото и биберона на Крис. В чекмеджето има дрехи и памперси.
- Добре - отговори ми тя.- Приятна работа.
- Благодаря, ако има нещо ще ти се обадя.
Излязох от апартамента и тръгнах към компанията. Колкото повече се приближавах, толкова по- нервна ставах. След вчерашната случка в кабинета на Гейбриъл, направо откачах. Шефът ми ме бе чукал с пръсти, до стената. И аз свърших. След като обядвахме, аз се върнах към работата си, а той остана да с Крис. Когато на края на деня отидох да взема Крис, него го нямаше. Беше оставил бебето на Джош, за което бях благодарна,защото не можех да го погледна в очите.
Стигнах пред огромната сграда, вътрешностите ми бяха на топка. Поех си въздух и влязох в сградата. Качих се в асансьора и натиснах копчето за моя етаж.
Когато стигнах, се огледах и се запътих към кабинета си. Заключих се вътре и не излязох от там цял ден. Дори отказах на Джош за обяд, не че той беше в настроение,де. Когато ми се обади по телефона звучеше, странно. Напрежението в гласа му се личеше от километри. Исках да го питам какво е станало,но знаех , че няма да ми каже нищо,докато не е готов, затова просто затворих телефона и се заех с работа.
Бяха минали няколко часа, когато коремът ми изкъркори. Въздъхнах, отделих се от компютъра и се запътих към стаята за почивка.
Налях си кафе, след това изядох две курабийки с шоколад. Върнах се в офиса си и седнах на бюрото. Огледах се. Имах толкова много работа за вършене. Погледнах часовника и видях,че минава четири. Днес трябваше да остана извънредно,за да наваксам. Протегнах ръка, взех телефона си и набрах номера на Стефани.
- Здравей, Стефани.
- Здравейте, госпожице Грей. Всичко наред ли е?
- Да,разбира се. Просто исках да проверя как сте с Крис?
- Добре сме, благодаря. Преди малко го приспах и сега спи.
- Радвам се. Виж, Стефани,бих искала да те попитам,дали ще можеш да останеш още малко,тъй като имам доста работа.
- Разбира се, госпожице Грей. За мен няма никакъв проблем.
- Супер! Благодаря ти, Стефани. Ще се прибера Най- късно до осем.
- Добре. Приятна работа, госпожице.
- Приятна работа и на теб, Стефани.
Затворих телефона и се усмихнах. Завъртях глава към компютъра и се върнах на работа.
Почти бях готова, а минаваше седем. В компанията нямаше никой. Всички си бяха тръгнали и сега беше толкова тихо. Станах от стола си и се запътих към офиса на Гейбриъл, трябваше да оставя няколко документа за подпис относно една от сделките ни с " Рийн Мор". Вече беше доста късно, така че той би трябвало да си е тръгнал, като другите. Днес цял дена не го бях виждала, или по-скоро го избягвах като дявол от тамян.
Отворих врата на кабинета му, като си мислех,че там няма никой,но жестоко грешах. Той беше там. Седнал зад масивното си бюро, свел поглед към документите, над които работеше.
Вдигна глава и ме погледна.
- Извинете,не знаех, че сте тук- казах аз.
- Няма проблем. Влез - кимнах и влязох,като врата се затвори зад мен.- Защо още сте тук, госпожице Грей?
- Аз, имах малко работа и трябваше да наваксам. Дойдох само да ви оставя тези документи- казах аз, като се приближи до малката стъклена масичка пред бюрото му. Наведох се и ги оставих там. - Сега моля да ме извините- казах аз,без да поглеждам към него.
- Защо ме избягваш, Елизабет.- сърцето ми пропусна удар. За първи път го чувах да ме нарича с първото ми име.
- Няма такова нещо- казах аз.
- Така ли? Защото цял ден ме съм те виждал,а сега бягаш от мен.
- Грешите. Не ви избягвам. Даже сега говоря с вас.
- Така е. Но, тогава защо не ме гледаш в очите?- попита той. Вдигнах глава и видях,че бе станал от бюрото и се бе доближил до мен. Направи стъпка напред,а аз назад. Той продължаваше да се приближава,а аз да бягам,но вече нямаше накъде. Гърбът ми опря във вратата. Той се приближи до мен, беше огромен. Пресегна се и сложи едната си ръка, на кръста ми, като с другата заключи врата. - Погледни ме! - не го направих.- Погледни ме и ми кажи,защо ме избягваш?
Побеснях, той наистина ли ме питаше защо го избягвам? Той да не беше глупав.
Вдигнах очи и ги забих в неговите.
- Ти наистина ли ме питаш защо те избягвам- започнах аз.- Не мислиш ли за вчера? Защото,Гейбриъл,аз направо полудявам. Кажи ми как се очаква да се държа след вчера, кажи ми как се очаква да се държа пред шефа си,който буквално вчера ме изчука с пръсти, притисната до стената и после ми каза,че следващият път едва ли не, ще ме изчука както му било редът. А после си тръгна,без да каже нищо.
Той ме гледаше с усмивка на лицето,от която полудях.
- Защо,по дяволите се смееш? Какво смешно казах?
- Мислила си си за мен? За вчера?
- Ти сериозно ли, от всичко,което ти казах ти разбра само това?
- Хареса ли ти?
Замръзнах на място.
- Какво? - попитах за.
- Вчера, хареса ли ти? Когато се притиснах до стената и те чуках с пръти,докато свършиш?
  Припомних си всичко. Как ме целуна, как ме притисна до стена. Помня пръстите му в мен, всеки един тласък,който ме водеше до оргазъм. Притиснах бедрата си, за да поуспокоя нуждата, стичаща се от мен. Той забеляза реакцията ми и се усмихна.
- Хареса ти, нали?
- Не знам за какво говориш?- блъфирах,аз.
- За това- каза той и пъхна ръката си в панталона ми. Притисна ме до врата,като покри тялото ми с негово. Плъзна ръка надолу и докосна сърцевината ми. Изстенах.- Толкова си мокра.
Плъзна пръст по клитора ми и започна да прави кръгчета около него. Забих нокти в ръката му. Той се усмихна и ме целуна. Целувката беше страстна. Нахлу в устата ми и я превзе.
Отдръпна се, извади ръка от панталона ми и ме погледна я очите. След това го хвана от двете страни и го дръпна надолу. Той се свлече в краката ми,а аз го прескочих. После вдигна и блузата ми. Хвърли я на пода. Така бях останала пред него само по бельо и токове. Той ме огледа и захапа долната си устна. Опитах да се прикрия с ръце,но той ги хвана и ги вдигна над главата ми.
- Никога не се крий от мен - после се наведе и ме целуна. Сложи ръце на задника ми и го стисна. След секунда бяха във въздуха. Целуваше ме страстно. Докато все още бях в ръцете му той, тръгна към бюрото си. Мина зад него,като бутна стола си. Постави ме на бюрото, отделечи се от мен и ме погледна. След това свали ризата си попита:
- Помниш ли,как преди няколко дни,ме попита как бих взел, жена?- кимнах.- Е,сега ще ти отговоря.
Той ме вдигна, закачи пръсти на бикините ми и ги раздра. Хвърли ги на пода, след това се протегна зад гърба ми и откопча сутиена ми. Така бях чисто гола пред него. Отново ме вдигна и ме отнесе до прозореца. Обърна ме с лице към него,така че да виждам целия Ню Йорк,под мен. След това протегна ръка и я прокара през цялото ми тяло,като замалко спря на гърдите ми и се заигра със зърната ми. Изстенах. Той ги стискаше и дърпаше,а аз стенех и стенех.
Отдръпна ръката си от гърдите ми ,приближи се до ухото ми и каза:
- Ето така,бих взел жена - усетих твърдият му член между краката си. Триеше се в мен. Отдръпна се,а аз изкимтях от недоволство. Той се засмя във врата ми,след това го усетих в мен. Тласна се в мен,а аз извиках от удоволствие. Разтягаше ме. Изчака няколко секунди, за да свикна с дължината му, и след това започна да се движи в мен.- Бих я опрял до прозореца и бих я чукал бавно и силно, докато не започне да ме моли. След това,ще я наведа над бюрото,ще разтворя краката ѝ и ще я взема отзад. Както искам.
Той продължаваше да се тласка,а аз се опитвах да скрия звуците,които той ме караше да издавам. Дръпна ме от прозореца и както беше казал ме наведе над бюрото,като ръцете ми опряха на дървото. Започна да се движи все по- силно и по- бързо. Почти бях накрая,но изведнъж той намали темпото и спря. Изкимтях от недоволство , и започнах да се движа сама, но той ме хвана и ме задържа на място. Наведе се над мен и попита:
- Кажи ми какво искаш?
- Аз...аз..
- Ти,какво? Искаш да спра или да продължа?
- Да.
- Какво, да? Кажи ми, Елизабет! Ако не ми кажеш,няма да знам какво искаш.
- Искам да продължиш...
- И?
- И... да ме накараш да свърша?
- Това ли искаш?- попита той.
- Да- отвърнах аз.
- Тогава ме помоли- усмихна се лукаво той.
- Никога!
- Е,тогава това беше- каза той,като тръгна да излиза от мен.
- Не..... моля те.- замолих го аз.
- Моля те...какво? - усещах усмивката му.- Ако не ми кажеш,няма как да разбера.
- Искам..- започнах аз.Преглътнах и продължих - Искам да продължиш, да довършиш това,което започна. Искам да ме накараш да свърша..... Моля те.
Той само това и чакаше. Навлезе в мен с един единствен тласък, и започна да се движи. Първоначално бавно,но после по- силно и по- бързо. Ръцете му се плъзнаха по мен. Едната се заигра със зърното ми, а другата продължи пътя си до клитора ми и започна да прави малки кръгчета около него. Усетих напрежение да се надига в стомаха ми.
- Ще свърша - казах аз.
- Давай,бебчо. Направи го за мен. Нека те усетя.
Оргазма ме заля като цунами,а след още няколко тласъка усетих как той сършва в мен. Отдръпна се,а аз се обърнах с лице към него и го погледнах. Той мен също.
- Сега какво? - попитах аз.
- Сега си моя! - отвърна той.