Game of Fate/ Игра на съдбата

6- Апартамента

Ню Йорк,беше огромен. Това бе първото нещо, което си помислих, когато влязох в града. Беше различен, красив, шумен, беше....жив. Улиците бяха пълни с коли ,таксита и велосипеди . По тротоарите имаше толкова много хора, който бързаха да се върнат на работа. Инстинкртивно погледнах часовника на ръката си, но осъзнах,че не беше там. Бях го свалила, защото бе спрял в нощта, когато Вики умря. Точно в 2:56.

Вдигнах глава и погледнах телефона на поставката, показаваше 12: 37. Върнах поглед на пътя и продължих да карам. След по-малко от десет минути спрях пред една бяла сграда. Погледнах към задната седалка и видях,че Крис е буден, и е на път да се разплаче. Излязох от колата и отидох до него. Отворих задната врата и се наведох да го взема. Вдигнах го и го гушнах, потупах го по гръбчето и казах:

-Тук съм, бебчо. Спокойно- започнах да го обсипвам с целувки по малката главичка. След няколко минути спря да плаче, а аз се пресегнах , взех чантата с памперси, след това и моята. Заключих колата, и се качих по стапалата и застанах пред кафявата врата и натиснах звънеца. Тогава интеркома се включи и един женски глас попита:

-Кой е?

-Елизабет Грей. Говорихме преди две седмици за апартамента. Аз го наех.

-А,да Елизабет. Сетих се.Влизай- рече тя, като ме пусна да вляза.-Влизай скъпа, влизай.

-Аз съм Хейли Фин- каза тя като ми подаде ръка.Пред мен стоеше жена, може би някъде към педесетте си години ,с руса коса, вързана на плитка и преметната през едното ѝ рамо, очите ѝ бяха с цвят на пепел,като под едното от тях имаше бенка, имаше прав нос, а под него - малки устни, оцветени в червено, ноктите на ръцете ѝ също бяха лакирани в червено. Поех ръката ѝ, като с другата се опитвах да задържа Крис. Виждайки, колко ми е трудно, тя веднага я пусна и ми се усмихна.- Извинявай, скъпа. Не се съобразих.

-Няма проблем- казах аз, като ѝ се усмихнах- Справих се.

-А, това трябва да е Кристофър?- попита тя.

-Да- казах аз и се усмихнах.- Кристофър кажи "Здравей" на Хейли.

-Здравей,Кристофър аз съм Хейли.-Кристофър ѝ отвърна с гукане. Тя се усмихна и каза- И на мен ми е приятно да се запознаем. - погледна ме, след което каза- Ела да ти покажа, апартамента. Първоначално, когато каза,че ще идваш с още един човек малко се учудих, при положение,че апартамента е малък, но когато видях това малко същестово-тя помаха към него- разбрах. Мисля, че ще ви хареса. Ако искаш мога да сложа и детско креватче.