Два дни по-късно
Загасих двигателя и излязох от колата. Когато погледнах нагоре останах без думи. В тази сграда ли щях да работя? Сградата беше толкова висока,че не можех да видя края ѝ. Точно над входа беше логото на компанията " M&К".
Влязох вътре. Ако отвън сградата изглеждаше красива, то отвътре беше невероятна. Останала без дъх се огледах, пред мен имаше огромно бюро във формата на дъга от мрамор. Над него имаше табела на която със златно пишеше " Маунт и Кейн".От дясната ми страна ми имаше красиви бели дивана и столове, пред всеки един от тях имаше стъклена масичка, на която имаше списания. Мъже и жени в костюми, рокли и поли, бяха изпосядали на тях . Некои говореха по телефона, други пишеха имейли, трети четяха някакви документи. Завъртях главата си на ляво. Там имаше две черни врати, и малък коридор, който водеше до асансьор, на който със златно беше изписано " М&К" . Когато вратите се отвориха от там излезе мъж с кестенява коса. Носеше красив черен костюм,като под него се виждаше бяла риза, със златни нишки . Той се приближи към мен и каза:
-Ти трябва да си Елизабет-подаде ми ръка той. От близо видях,че очите му бяха сиви. Кестенявата му къдрава коса бе вдигнат нагоре. На ръката, която ми бе подал се виждаше красив часовник, а ноктите му бяха перфектни, сякаш туко-що бе излязал от маникюр. Вдигнах глава и видях,че той се усмихва.
-Ъмм....да..А-аз, съм Елизабет Грей- казах аз, като стиснах ръката му.-Приятно ми е да се запознаем.
-И на мен. Чакай Грей,като Кришчан Грей, от филма*?- кимнах, и пуснах ръката му. Тръгнахме към асансьора.
*Кришчан Грей,от поредицата на Е. Л.Джеймс, и от филмите по поредицата " 50 нюанса сиво".
-Е както вече видя, това е фоайето на компанията.-той натисна бутона ,за да повика асансьора. След няколко секунди той дойде и ние се качихме, вратите се затвориха. Изведнъж мъжът се наклони към мен, изтръпнах и инстинктивно направих малка крачка назад. Той се усмихна и ми каза- Спокойно, нищо няма да ти направя. Не си мой тип. Таа, май не се представих името ми е Джош Линкълн, и аз като теб съм асистент, но за разлика от теб аз изтеглих дългата сламка и извадих късмет.
-Какво искаш да кажеш? Не разбирам. На кого ще съм асистентка?
-И секретарка-добави той. -Не са ли ти казали...на кого ще бъдеш?
أنت تقرأ
Game of Fate/ Игра на съдбата
أدب الهواةДвадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по...
