Джош
Бяха минали дванадесет дни, от както Елизабет дойде при мен и ми разказа какво се бе случило в апартамента на Гейбриъл.
Беше се върнала в собственият си дом, макар аз да не бях съгласен.
Тези дванадесет дни бяха трудни, все още са. През този период от време тя спря да се храни и говори. Не излизаше никъде, стоеше в леглото и плачеше. Единственият човек,на който се усмихваше беше Кристофър, но дори и тогава усмивката не стигаше до очите ѝ. През тези дванадесет дни се беше научила да лъже. Лъжеше Хейли, Джордж, Хенри и Ник,че е добре,но мен не можеше да излъже. Защото аз бях единственият, който разбираше истински, през какво минава тя. Ад- през това минаваше. Моят Ад и неиният не бяха толкова различни...
Телефонът ми извъння. Беше Гейбриъл. Вдигнах.
-Джош -чух глас му в ухото си- Ти.. свободен ли си? Имам предвид...
-Идвам-отговорих аз.
Станах от стола си, тъгнах към врата, отворих я и тогава се ударих в нещо твърдо. Политнах назад,но нечия ръка се плъзан по кръста ми и ме задържа на място.Когато отворих очи срещнах зеленият поглед на Ник Кейн.
Ръката му все още беше на кръста ми,когато ме попита:
-Добре ли се?
-Да- отговорих аз.-Извинете не ви видях.
-Няма проблем- зелените му очи се впиха в мен. -Къде отиваш?
-При господин Маунт.
-Значи,все пак е дошъл- кимнах.-Добре.
-Ъм... господин Кейн, може ли да ме пуснете?-Ник погледна към мен, приближи се до ухото ми и прошепна:
-Най- вероятно трябва - усетих как ръката му ме пуска, но той не се отдръпна от мен.
-Трябва да вървя-отдръпнах се аз, и тръгнах към кабинета на Гейбриъл.
Когато стигнах, почуках на врата и влязох когато чух едно тихо Влез! .
-Джош-каза той. Посочи един от столовете пред бюрото и каза - Моля те, седни.
Погледнах го, приближих се до един от столовете и седнах. Огледнах го. Това пред мен определено не беше човекът,който помня. Този тук имаше тъмни кръгове по очите, а брадата му беше набола, погледнах надолу. Носеше някакъв стар половер, със сив анцуг. Тези дванадесет дни се отразяваха и на него,така както на Елизабет. От както дойдох онази сутрин в офиса му и му да връчих молбата на Елизабет, той се опитваше всячески да се свърже с нея, а тя- разбира се, всячески го избягваше.
أنت تقرأ
Game of Fate/ Игра на съдбата
أدب الهواةДвадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по...
