Елизабет
Когато стигнахме в сградата, в която трябваше да се проведе тържеството изтръпнах от нетърпение. От доста време не бях излизала навън, а и да си кажа често първоначално,когато Джош ме покани не исках да идвам.Исках да си остана у дома с Крис, да ям сладолед и да се самосъжелявам.
Но сега, наистина бях благодарна на Джош. Не осъзнавах колко много имам нужда да се разсея от всичко това, от болката, която дори и сега изпитвам. Погледнах надолу към красивата синя рокля,която толкова много ми напомняше за очите на Гейбриъл, точно затова и я бях избрала, макар болката която изпитвах да беше силна, не можеше да победи любовта ми към него.
Въздъханах, бях си обещала днес да не плача или самосъжелявам. Днес щеше да се забавлявам.
***********************************************
Когато влязохме в сградата, всички последвахме Джош, защото, да си кажем истината, само той знаеше на къде да върви.
Минахме през охраната, която забелязах беше доста засилена, и влязохме вътре. Първото нещо,което забелязах беше силната музика. От всичките ми страни се чуваше Perfect на Ed Sheeran. Пред мен на дансига, беше пълно с двойки,който танцуваха или се натискаха. Погледнах Джош,който не изглеждаше много въодушевен. Знаех,че той не харесва такива места.
-Имам нужда от питие- чух го да казава. Ник и Хенри кимнаха с глава в знак на съгласие и всички го последвахме до бара.- Водка- каза той на бармана, който погледна към близнаците.
-Уиски- казаха те в един глас, той се обърна към мен.
-Шампанско-отговорих аз. Той кимна и се зае да ги приготвя.
-Сега,наистина разбирам защо не харесваш такива места-казах аз на Джош. Той ми се усмихна, обърна се към бармана, взе си питието и отпи.
Стояхме така известо време,когато видяхме някава жена да се приближава до нас.
-Ник, скъпи ти ли си? -попита червенокоската.Джош замръзна.
-Грейс?-започна несигурно Ник.
-Да. Точно така.
-Как си?- усмихна се той и докосна ръката ѝ.
-Добре съм бебчо. Ти как си?
-Както винаги- затрупан с работа- жената, протегна ръка и я сложи на гърдите на Ник. Изведнъж Джош стана от стола си и се отделечи. Последвах го.
ČTEŠ
Game of Fate/ Игра на съдбата
FanfikceДвадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по...