Game of Fate/ Игра на съдбата

24 - Истината

Гейбриъл

- И на мен ми е приятно да те видя Уилоу. Или предпочиташ да те наричам госпожо Лин. Може ли да ми упресниш мисълта. Все пак мина доста време от както те видях, за последно - усмихна се студено Елизабет. Гласът ѝ беше пропит с омраза и гняв. Никога до сега не я бях виждал такава. Това не беше моята Елизабет. Това бе беше жената,която обичам.

- Какво правиш тук!? - попита отново майка ми.

- Според теб, какво правя,а? - каза Елизабет. Майка ми мълчеше. Всички в стаята знаеха какво правим, не беше нужно да си философ,за да разбереш. Майка ми я огледа от горе до долу, като спря на врата ѝ, където бях оставил червени петна.

- Чукаш сина ми - каза майка ми.

- Браво, все пак имало и мозък в тази красива глава. Трябваше да послушам сестра си, като казваше,че не си толкова тъпа,за колкото те мислех.

- Не си се променила ни най - малко.

- Внимавайте, госпожо Лин. Човек ще каже,че ви липсвам.

- Все още си все същата курва,като сестра си. И тя,като теб чукаше, каквото ѝ падне. Затова моят Роджър избра любовницата си, вместо нея.

За части от секундата, Елизабет се приближи до майка ми и я зашлеви. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Знаех, че майка ми я засегна, знаех и ,че Елизабет е силна и няма да позволи на другите да видят слабата ѝ страна. По дяволите,дори пред мен се разкри преди няколко часа.

- Да не си посмяла да споменаваш Виктория! - повиши тон Елизабет и посочи с пръст майка ми,която направи крачка назад.- След като я уби, нямаш право да я споменаваш. Нито ти, нито съпруга ти. Ясно ли е?

- Любов моя..- започнах аз,като се приближил към нея и докоснах ръката ѝ.

- Да не си ме докоснал! - отдръпна се от мен Елизабет. Погледна ме. В красивите ѝ очи се четеше гняв, омраза и най - вече болка. Болка от това което направих или по-скоро от това което не бях направих. Не ѝ казах истината. Излъгах я. - Ти си същия,като тях.Същият си като Роджър. Всъщност, не, много по - лош си от него. Той поне имаше смелостта да каже на Вики истината - очите на майка ми се разшириха от учудване. Елизабет се засмя безчувствено.- Да не би да не знаеше за това Уилоу?Да. Точно така. Роджър казал на Вики, че има любовница. Според теб, защо онзи адвокат имаше писмо от нея,а? Сестра ми щеше да му поиска развод. Когато мъжът ти разбрал за намеренията на Вики, казал на Роджър. Можеш ли да познаеш какво станало след това? - попита Елизабет.- Хайде, познай де! Вдигнал ѝ скандал. Ударил я, докато била бременна със собственото му дете.

Сякаш усетил,че говори за него Крис започна да плаче. Пресегнах се да го докосна,но Елизабет не ми позволи.

- Да не си го докоснал! - каза твърдо тя. Погледна всеки един в стаята. От мен, през Лина, чак до майка ми. Спря погледа си на нея. Очите,които така обожавам сега бяха пълни със сълзи,но Елизабет не си позволи да заплаче - не. Преглътна и продължи.- Щом не знаеш за това,дали знаеш как се е появил Крис. Не? Нека тогава ще ти разкажа. Твоят перфектен син изнасили сестра ми - очите ми приеха формата на чинийки от учудване. Знаех,че покойната ми снаха е бременна,но не мислех,че е била изнасилена от брат ми. Майка ми направо замръзна. - Да, точно така. Роджър изнасили Вики,само защото някакъв мъж ѝ казал,че е красива. Копелето полудяло от ревност. Казал ѝ,че тя му изневерява,че не му е вярна, а самият той чукаше всичко което имаше ва**на. Голям мъж няма що! - тя се обърна към мен.- А ти... Ти беше нейното спасение, знаеш ли? - прошепна тя. Стъписах се. - Ти.. от всички хора, ти беше нейното спасение. Всички те се държаха с нея ужасно,но ти бе единственият който я зачиташе, като човек. Знаеш ли, колко пъти ми е говорила за теб? Колко пъти ми е показвала всяка една картичка изпратена от теб..... Ти беше нейното спасение. Дори,последният път когато я видях, тя пак ми разказа за теб. Говорехме,че ти единствен от това шибано семейство си добър, че не си копеле като Роджър.... Дори аз започнах да мисля,че си добър, а повярвай ми, за мен такова нещо е трудно,защото познавам родителите ти. Помислих ,че си различен... - една единствена сълза се плъзна по лицето ѝ. Сърцето ме заболя.- Но жестоко съм грешала. Доверих ти се и ти ме предаде. Нищо ново под слънцето - засмя се тя. В този смях нямаше и нотка веселие. Само болка. Протегна ръка, изтри сълзата ,която беше отронила, взе си въздух и се обърна към Лина. - Поздравления! Бъдете щастливи, наистина. Пожелавам ви го от все сърце. - Любов моя, помислих си аз. - Поздравления, още веднъж- този път се обърна към майка ми. Тя не каза нищо. Елизабет притисна Кристофър към гърдите си, и си тръгна. Така. Боса, гола и с дете на ръце.

След известно време вцепенението ми отмина. Тръгна след нея. Търсих я, звънях ѝ, но тя не вдигаше. Търсих я почти час, когато майка ми ми се обади.

- Прибирай се, вече скъпи - каза тя.

- Не, трябва да я намеря.

- Прибери се, моля те!

- Но...

- Няма но. С Лина те чакаме.

Затворих. Майка ми беше права. Вече от час я търсех и не можех да я намеря.

Къде ли беше? Погледнах към небето,по някое време бе започнало да вали, затворих очи и се примолих.

Любов моя, моля те бъди добре.