Елизабет
Бягах с всички сили. Болеше ме толкова много. В прегръдките ми Крис плачеше. Притиснах го по- силно и продължих да бягам. Не исках да поглеждам назад. Цялата бех мокра. Не знам кога,но бе започнало да вали, но аз продължавах да тичам.
Стигнах до огромна червена сграда и влязох вътре. Качих се по стълбите, не исках да чакам асансьора. Стигнах до седмият етаж, а дробовете ми горяха. Но тази болка бе за предпочитане пред онази, която изпитвах в сърцето.
Продължих по коридора,стигнах до една бяла врата и почуках. След няколко секунди врата се отвори. Джош излезе. Беше облечен с черен панталон и риза. Явно отиваше на работа.
-Ели, какво е станало?-попита той,като ме пусна вътре. Отиде до банята и се върна с кърпа. Опитвах се да се сдържам, но не успявах. Болката беше толкова силна,че секунди след като той се върна при мен се сринах. Паднах на пода,като притисках Крис към мен и плачех. Джош веднага дойде при мен, понечи да вземе Крис, но аз не му позволих. Стисках Кристофър с всички сили, не исках да го пусна. Джош седна до мен име прегърна. Не ме пусна нито за миг,а аз продължавах да ридая като малко дете.
Не знам, колко време бяхме стояли така. Аз седнала на пода с Крис в ръце, а Джош прегърнал ме, не исках да ме пуска. Опитвах се да спра да плача, но не се получаваше. Сълзите капеха и капеха. Сълзи, сдържани вече шест месеца, сега се изливаха от мен като водопад.
-Ели..-започна Джош внимателно. - Какво стана?
-Той....- хлипах аз.- Той ме излъга!
Джош ме пусна. Стана от пода, подаде ми ръка и аз също се изправих.
-Ели, отиди си вземи душ, че ще настинеш.Виж, вир вода си. Аз ще те чакам тук.
-Но...ти си на работа. Извинявай,аз...аз.. не трябваше да идвам тук. Извинявай-тръгнах към вратата,но Джош ме хвана за рамото и ме дръпна при него.
-Няма проблем- каза той,акто обви ръце около нас с Крис.- Ще се обадя на Ник, и ще му кажа,че днес не мога да ида. Сега, моля те иди да се изкъпеш, за да не настинеш. Ще ти оставя дрехи отвън. Хайде!
Джош ми показа къде е банята. Влязох вътре заедно с Крис и ни изкъпах. Когато излязох отвън ме чакаше червена тениска и панталони, а за Крис имаше бял потник с одеалце. Облякох ни, по най- бързия начин и отидох в хола. Видях Джош,който беше сенал на дивана, а на масичката пред него имаше две чаши. Той вдигна поглед и ме погледна.
YOU ARE READING
Game of Fate/ Игра на съдбата
FanfictionДвадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по...