С Джош бяхме седнали в стаята за почивка. След случилото се онзи ден в бара, той изглеждаше различен. Нито по добрия,нито по лошия начин. Просто различен. Исках да го попитам какво е станало,след като си тръгна с Ник, но не исках да го притискам. Щеше да ми каже когато е готов.
- Е, какво става с теб?- попита той.
- Трябва да си намеря хотел до сряда.
- Защо?
- Вкъщи ще пръскат за термити.- той ме погледна странно и аз продължих- една от съседките твърди,че е видяла плъх, и то по нейните думи - огромен. Казала на всички в блока, и сега Хейли трябва да предприеме някакви мерки.
-Плъх? Колко голям?-попита Джош, и аз му показах с ръце.
-По нейните думи-колкото главата ми- казах аз и започнахме да се смеем.
-Мислех,че нямате такива проблеми?
-Нямаме. Хейли,никога не би позволила такова нещо.
-От къде знаеш?
-Първо, защото лично съм проверила, и второ- защото тя се ужасява от всичко което пълзи на четири крака.
Джош започна да се смее.
-Това значи ли,че ще се страхува и от Крис, когато започне да пълзи.
-Да се надяваме,че не. Все още имам нужда от нея,за да го гледа- и двамата започнахме да се смеем. - Но съм сериозна, трябва да си намеря хотел за седмица плюс, че ще ми трябва и бавачка..
-За какво ти е бавачка, нали Хейли го гледа?-смъщи вежди Джош.
-Така е,но тя мисли да отиде на почивка,докато обезпаразитяват, и то не сама. Тя и Джордж ще бъдат заедно цяла седмица.
-Кой е Джордж?- попита Гейбриъл,като влезе в стаята. Погледнах го, днес беше по-секси от обикновенно. Тъмно син костюм и бяла риза,която бе разкопчана, почти до гърдите му. Ръкавите ѝ бяха навити до лакътя. Виждах татуировката на дясната му ръка.Той седна до нас.- Е?
-Това е новият приятел на Хейли. Заедно са от почти два месеца.
-Браво на нея!-поздрави Гейбриъл, а ние с Джош започнахме да се смеем.
-Но, Ели, сериозно,какво ще правиш с хотела? -попита Джош.
-Какъв хотел? -попита Ник, когато двамата с Хенри, влязоха в стаята. Сложиха си кафе и седнаха до нас. Джош не каза нищо, продължаваше да ме гледа, като се правеше,че Ник не съществува. Погледнах Гейбриъл, който също ме гледаше. Разменихме си няколко погледа, след това той се обърна към мен и също попита:
BẠN ĐANG ĐỌC
Game of Fate/ Игра на съдбата
FanfictionДвадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по...
