Game of Fate/ Игра на съдбата

19- Обичам я!

Елизабет

Пентхаус. Гейбриъл живееше в пентхаус. Умът ми не го побираше.Имам предвид, винаги съм знаела,че е богат. Та той е генерален директор на " Маунт и Кейн" по дяволите, но това тук. Определено не знаех,че е толкова богат, ако знаех никога нямаше да дойда. Щеше да си наема стая в хотел и всичко щеше да е наред, а сега!? Ами ако счупех нещо? Огледах се. Тук всичко стуваше повече от моят собсвен апартамент. Дори лампата до дивана.  Едва дишах. 

-Бебо-каза нежно той. Харесваше ми когато ме нарича така. Обикновенно се разтапях,но сега бях твърде заета да се паникьосвам. Той хвана ръката ми. - Всичко ще бъде наред! Само дишай,нали?

Погледнах го и започнах да вдишвам и издишвам бавно. Отне ми няколко минути да се съвзема.

-Няма да остана тук- казах аз.

-Какво? Защо?

-Ти шегуваш ли се с мен? Погледни това място.- той се огледа. 

-Не разбирам?

-Гейбриъл, това е прекалено много! Благодаря за поканата,но няма да остана тук.Тук... тук всичко струва повече от моя апартамент. Разбираш ли? Ако счупя или повредя нещо? Не. Тръгвам си!

-Не се притеснявай!- хвана ръката ми той.- Нищо няма да счупиш или повредиш, а и дори да го направиш ще купя ново.

-Шегуваш се?! Моля те,кажи, че се шегуваш с мен, защото всеки момент ще припадна. - той се протегна и взе кошчето с Крис от ръцете ми, след което ме прегърна,доближи устни до челото ми и ме целуна.

-Всичко ще бъде наред. Спокойно. Ела сега да те разведа наоколо.

С Крис в едната ръка, той ме разведе наоколо, Боже, това място беше огромно. Имах чувсвото,че ще се загубя, амо ме остави сама. Първо ми показа кухнята, после трапезарията, след това и хола, да не забравим и балкона. Той имаше балкон, по дяволите. До тук- добре, но когато се качихме на втория етаж загубих посоката на всичко. От всичките ми страни имаше по няколко врати в един и същ цвят. Пак започнах да се паникьосвам. Той, явно усети,защото хвана ръката ми и я стисна силно. Веднага се почувствах по- добре. Какво, по дяволите? Само от едно негово докосване и паниката си отиде?! 

 Той отвори една от многото врати и влезе вътре, като ме дръпна със себе си. Когато влязох вътре първото нещо, което видях бе красиво синьо бебешко кошче. От дясната му страна имаше дървен люлеещ се стол, който гледаше към огромия прозорец. До него имаше кушетка за преобличане на бебета, от лявата ѝ страна имаше и гардероб. Макар и семпла, стаята беше пекрасна. Погледнах го, а той се усмихваше.