Game of Fate/ Игра на съдбата

9- Той е ужасен

Минаха два месеца откакто започнах работа в " Маунт и Кейн". Нещата вървяха доста добре. Бързо навлязох в темпото на работа и започнах да свиквам. В седем идвах на работа, правех си кафе, и отивах в офиса, след това идваше време на обяда. Както винаги с Джош обядвахме заедно, и си говорехме. Е, главно се оплаквах от страшно готиният ми,но ужасен шеф. Всеки път когато се засечем( на ние се засичаме често), има сблъсък.Не знам какво ми става,но всеки път ставаше едно и също. Нервите ми се опъваха,а бельото-мокреше. Не,че щях да кажа на Джош как точа лиги по шефа си- не. Даже аз не исках да си го призная, докато една вечер след доста тежък ден, пълен със спорове и конфронтации ( главно с шефа ми) се бях прибрала. Толкова бях уморена,че даже не помня как съм се прибрала. Не помня и как съм преобула и нахранила Крис. Единственото нещо,което помня бе съня,който сънувах.

Бяхме в офиса. Беше ме повикал в кабинета си. Искаше да говорим за нещо. Когато влязох в кабинета, го видях там. Седнал на стола си, зад масивното бюро.
- Влез - каза - и затвори вратата след себе си.
Така и направих. В сънят ми бе облечен в тъмно син костюм -марка Boss, с бяла риза и черна вратовръзка. - Седни-посочи ми един от кожените столове пред него. Послушах го. Той се изправи,мина пред бюрото и се облегна на него.- Разтвори крака!- погледнах го, след това разтворих двата си крака.- Махни бикините!- готово сър , слушам и изпълнявам. - Докосвай се! Покажи ми как се докосваш, като знаеш,че те гледам. - протегнах и се докоснах там долу. Бях толкова мокра. Като ме видя, той изпусна дъха си. Продължих да се докосвам, правех кръгчета с палеца си около клитора - дразнех се,докато го гледах. След това си вкарах един пръст, после втори и започнах да тласкам. Чуках се с пръсти докато,моят секси шеф ме гледаше. Погледнах към него и видях,че бе разкопчал панталона си. И той като мен си играеше със себе си, докато гледаше другия. Прокарваше ръка по дължината си и стенеше моето име, аз също стенех неговото докато тласках в себе си. Той свърши в ръката си. И точно когато аз бях на път да стигна до моето освобождаване се събудих.
Цялата бях в пот. Усещах и болка там долу. Станах от леглото и изтичах в банята, не исках да събуждам Крис,който спеше в малкото креватче.
Заключих врата след себе си, опрях се на нея и се пръзнах надолу. Когато дупето ми усети студените плочки, сякаш се възбудих още повече. Плъзнах ръката си по блузата ,и когато стигнах до онова местенце се докоснах. Бикините ми бяха мокри. Свалих ги набързо , по дяволите бях толкова възбудена. Плъзнах пръстите си по клитора и започнах да правя малки кръгчета около него, първо бавно после засилих темпото,но не ми беше достатъчно. Исках още. Исках него в мен. Изругах и пръзнах един пръст в себе си, после втори и започнах да ги движа. Навътре - навън, навътре- навън и така няколко пъти докато си го представях пред мен. Как ме гледа, как облизва устни. Представях си силното му тяло върху моето, устните му целуващи мойте,очите му впити в мойте. Не ми отне много време да свърша.
След оргазма,последва и истерията. Та аз туко - що бях мастурбирала , докато мислех за шефа си.
Няма нужда да казвам,че тази нощ не спах добре. Когато на сутринта отидох на работа, не можах да го погледна в очите. Беше ме страх да не разбере какво съм правила снощи. Поглеждах го крадешком и когато видях,че беше облечен в тъмно син костюм Boss, с бяла риза и черна вратовръзка едва не припаднах. Изтичах в малкия си офис и се заключих цял ден, даже отказах и обяда с Джош. Цял ден си маях главата, защо съм го направила докато не ми дойде идеята,че просто от доста време не съм правила, секс. Просто се чувствах самотна - да. Имах нужда от секс и затова въображението ми намираше шефа ми и го превръщаше в играчка за мастурбация. Поне така исках да бъде, но знаех, че залъгвам себе си. Всеки път когато ми проговаряше или минеше покрай мен сърцето ми биеше като лудо, а когато ме погледнеше с тези сини очи, губех ума и дума.
Затова приех ,че не съм влюбена в него. Просто привлечена, та той се се държеше с мен сякаш съм малумна . Пренебрегваше ме и постоянно ме провокираше. Аз също не му оставах длъжна,де.
Заради него,бях започнала да нося високи токове, тъй като на една от срещите влязох с него,и той ми каза,че съм като джудже. Казваше ми,че пиша грозно и ме питаше как изобщо съм завършила колеж. Казваше ми,че щом съм негова асистентка трябва да се обличам подходящо. Черни поли и ризи. Аз разбира се, не му обърнах внимание и идвах на работа с панталони или клинове, с ризи,понякога и с рокли. Това бе още един начин да го ядосам. Според него косата ми винаги трябвало да бъде пусната. Какво направих аз - носех я на опашка.
Помня когато ме извика в офиса си и каза:
- Напълно съм сигурен, госпожице Грей,че трябва да носите поли. Какво е това?- попита той като ме посочи. Погледнах бавно надолу към себе си, после си лепнах усмивка и отговорих също толкова бавно. Защото знаех,че това ще го ядоса.
- Панталон, господин Маунт- вдигнах поглед и видях ,че бе ядосан.
- Казах ви да носите поли и ризи.
- Не разбирам,защо сте ядосан. Аз нося риза.
- Но, не и пола. А какво казах за косата?
- Ако толкова харесвате полите, може вие да облечете една, а колкото до косата ми, пусната ми пречи- не излъгах. Наистина ми пречеше пусната.
Той ме погледна ядосано. Колкото и да искаше не можеше да ме накара да обуя пола или да си пусна косата. Достатъчно беше,че около него трябва да нося десет сантиметрови токчета, повече няма да направя друг компромис.
- Добре- каза - свободна сте. Имам прекалено много работа,за да се занимавам с вас. Сега се връщайте на работа и искам да ми изпратите графика със срещите за другата седмица. И се надявам да се справите по-добре от предишния път.
Излязох от кабинета и затръшнах врата.

Копеле.

Погледнах часовника на компютъра. Показваше 5:46. Беше почти време да си тръгвам,но първо трябваше да мина из кабинета на господин Задник. Почуках на вратата, никой не ми отговори. Почакай още малко и когато пак почуках и никой не ми върна отговор се върнах в своя офис. Оставих документите на бюрото си. Грабнах черното яке,което беше на облегалката на стола ми, взех си чантата и си тръгнах. Днес бе Петък и нямах търпение да се прибера и да прекарам малко време с Кристофър.