Game of Fate/ Игра на съдбата

22- Обичам те!

Елизабет

Обичам те! Това беше първото нещо, което изникна в главата ми, докато с Гейбриъл си говорехме за Ник и Джош. Слушах го как говори,а  единствено нещо,което аз си мислех беше,че го обичам. Обичам начина,по който говори, обичам начина по който очите му ме гледат, обичам начина по който се смее, обичам начина по който дори седи. Обичам го!

-Ник е женкар, няма да лъжа,но е добър човек.....

Обичам те!

-Това, което изпитва към Джош го плаши, защото си мисли,че е грешно...

Обичам те!

-Точно за това се опитва да избяга от него, но най- страшното е,че се опитва да избяга от себе си....

Обичам те!

- От това,което чувства към Джош...

Обичам те!

- И какво, по точно изпитва Ник към Джош?- чух се да питам аз.

- Привличане.Аз го виждам,ти го виждаш, по дяволите дори и Хенри.....

Обичам те!

- Знаеш ли, ти и Джош доста си приличате.

- Така ли?- учудих се аз.

-Да. И двамата сте готови да направите всичко, за хората, които обичате. Винаги съм се питал, защо Джош не напусне,щом не може да вижда Ник с друга? Дори лично бих му помогнал да си намери работа. До съвсем скоро, не можех да си отговоря на въпроса, но сега разбирам. Той и да иска да напусне, не може. Любовта му към Ник е толкова голяма, че ако напусне си мисли,че няма да може да се справи без него. Джош, толкова много време е бил до Ник, не само като асистент,но и като приятел. Мисли си,че е по- добре да страда, отколкото да остане сам,без човека,който обича.

- Сякаш сърцето му е оковано около Ник - казах аз и се замислих. Моето сърце, също като на Джош бе оковано около човека стоящ пред мен. Не знам, кога точно се бе случило. Може би още първия ден, когато го видях...

- Веригите на сърцето са опасно нещо- казах той и се засмя безрадостно.

- Така е - съгласих се аз.

***************************************
По време на вечерята с Гейбриъл си говорехме за всичко и нищо. Никога не съм се чувствала толкова спокойна. Когато преди пет дни дойдох в дума му... Боже, вече беше вторник. Натъжих се. Оставаше ми още един ден с него, знам,че щяхме да се виждаме на работа,но там е различно. Тук в този пентхаус, и двамата бяхме захвърлили всички задръжки. И не говоря само за секса. Ние правехме секс и в офиса, и то доста,но тук, за разлика от там, ние говорехме. За всичко. Той ми разказа за себе си. За това как с Ник се запознали, когато били на 16. За приятелството им, за пиянските вечери, за глупостите, които правили, за това как се зародила идеята да си направят компания. Първоначално всичко било на шега между двама пияни студенти, но след като изтрезнели, решили ,че идеята си е бива. Как започнали от нищото, как след това включили и Хенри. Как и тримата станали много добри приятели, братя дори. И така в продължение на години. А аз стоях и слушах. Попивах всяко късче информация, като гъба. Не исках да спира. Продължавай да говориш, мислех си аз.  Не спирай. Обичам когато говориш, обичам да слушам дълбокият ти глас. Продължавай да говориш. Не спирай!