Game of Fate/ Игра на съдбата

13- Тридесет и вторият етаж

Елизабет

Когато влязохме в конферентната зала всички вече бяха там и очакваха само нас.Както винаги Гейбриъл зае челното място,приближих се до него и оставих една папка с документите, нужни за срещата. Той вдигна поглед и ме погледна в очите. Отвърнах на погледа му, и веднага си припомних първият път когато го видях. След толкова време работа заедно, след всяка обида си помислих,че привличането ми към него ще изчезне,но не стана така. 

Все още бях наведена към него,когато той протегна ръка и докосна моята. Откъснах поглед от очите му и се загледах в перфектните му устни,като плъзнах език навън и облизах моите. Вдигнах поглед и видях,че той гледа моите. Спомних си как преди няколко минути щяхме да го направим. Ако Крис не бе заплакал,щях да го целуна. 

Той стисна леко ръката ми,като ме върна в реалността.Той пусна ръката ми, изправих се и   седнах на един от столовете близо до прозорците,които бяха от лявата страна на масата. Отворих тефтера си, погледнах го още веднъж, тогава един мъж се изправи,и започна да говори. 

След един час срещата свърши.Изведнъж усетих нечии поглед върху мен. Вдигнах глава и видях Грег от Отдел Ресурси. Той се приближи до мен и каза:

-Изглеждаш невероятно, Елизабет.

-Благодаря, ти също изглеждаш добре-отговорих аз. Огледах го. Беше обул тъмно синя риза и панталон с цвят каки.

-Благодаря. Виж,Елизабет от доста време насам искам да те попитам....ъмм...дали...би искала да...-изведнъж усетих нечии поглед върху мен. Обърнах глава на дясно и видях Гейбриъл. Той се приближи до мен, сложи ръка на кръста ми и каза:

-Хайде да вървим-след което се наведе.- Имаме  работа за вършене-погледна Грег и додаде-ако ме разбираш. 

Грег изглеждаше тъжен, а аз бях бясна. Той хвана ръката ми и ме изведе от стаята. 

-Какво беше това?-извиках аз.

-Не разбирам за какво говориш-отговори той с твърд глас.

Качихме се в асансьора. Добре,че никой не се качи с нас,защото щях да откъсна главата на шефа ми.

-Не разбираш!? Питам какво беше това " Имаме работа за вършене,ако ме разбираш." Вдигнах ръце в невидими кавички. Той не отговори просто стоеше с гръб към мен.-ОТГОВОРИ МИ!- изкрещях.Изведнъж той натисна някакъв бутон и асансьора спря, на тридесет и втория етаж.