Бяха минали пет дни, откакто Елизабет ми се обади,и три откакто се върна на работа.
Докато се качвах в асансьора, погледнах към часовника на ръката си. Показваше 8:00. След час имах важна среща, а след нея после цял ден бях свободен, което ще рече,че след това ще мога да се махна,за да не съм близо до Елизабет. След онзи ден,когато се обади нещата станаха много зле. Толкова силно я желаех. Постоянно мислех за нея, без значение къде бях. На работа, в офиса, на среща или вкъщи.
Вчера, когато се прибрах от работа бях яко надървен. Първоначално мислех да не му обръщам внимание,но не се получи. Затова отидох в банята, пуснах водата и започнах да се къпя,като нарочно не го докосвах,мислейки че ще спадне. Е, не спадна.
Въздъхнах. Хванах го с едната ръка,като другата подпрях на стената. Главата ми беше в свивката на лакътя. След това започнах да движа ръка си надолу - нагоре. Представях си Елизабет. Беше седнала на стола в кабинета си. Беше обула онези черни панталони,които така обичих,защото очертаваха прекрасния ѝ задник, а нагоре бе с красивата бяла риза, през която се личеше сутиена ѝ,коста ѝ с цвят на тъмен кестен бе вързана и можех да видя красивия ѝ врат, носеше и онези страшно секси очила. Прехапах устни. Как ли изглежда като свършва?Бих дал всичко на света само да я чуя как стене, да усетя ноктите ѝ впита в гърба ми, да я усещам около мен, да я гледам докато се движа в нея. Толкова силно я желаех.
Нещата не бяха добре.Колкото по-близо бях до нея, толкова повече я желаех.
Слязох от асансьора и поех към кабинета си, когато чух бебешки плач от стаята за почивка. Спрях на място. Какво по дяволите беше това! Обърнах се и тръгнах към стаята за почивка. Там видях Ник, Хенри, Джош и Елизабет, която държеше малко бебе в ръцете си.
-Какво става тук?-попитах аз.- Чие е това бебе?
Всички до един се обърнаха към мен.
-Гейбриъл-започна Ник- успокой се, всичко ще ти обясним.
Погледнах го с ядосан поглед,но казах със спокоен глас.
-Давайте, обяснете ми. Чие е това дете и какво прави тук?
-Мое-каза Елизабет и ме погледна в очите, но този път в тях се четеше притеснение,а не както обикновенно-предизвикателство.
-Ваше?- бях бесен. Докато аз се измъчвах,че не мога да я имам тя е била омъжена.
-Да, вижте господин Маунт,мога всичко да обясня. Моля ви, само ми дайте шанс-погледнах я и казах:
YOU ARE READING
Game of Fate/ Игра на съдбата
FanfictionДвадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по...
