Game of Fate/ Игра на съдбата

21-Веригите на сърцето

Гейбиъл

Бях седнал на един от високите столове в кухнята, Крис беше в ръцете ми,а Елизабет беше от другата страна на плота, като му приготвяше млякото.Погледнах я. Косата ѝ беше пусната, сведох поглед - беше с моята черни тениска,без нищо отдолу. От къде знаех, че е гола ли? Ами просто - защото точно преди десет минути беше гола и гореща под мен. Бях я сложил на бюрото в офиса си, а аз бях надвесен над нея,като я водех до освобождение,когато чухме,че Крис плаче. Идвама спяхме и тъй като аз все бях още с един от многото ми сиви анцузи, излязох пръв,като я оставих ами...да се оправи..

-Слушаш ли ме?-попита тя, като размахваше ръка пред лицето ми.

-Какво?

-Ти наистина не ме слушаш-каза ядосано тя.- За какво, по дяволите си мислиш?

Усмихнах ѝ се дяволито, след което облизах устни и казах;

-За преди малко. За невероятната ти изненада- видях как се изчерви. Изнендата, за която говоря беше невероятна. Докато бях в офиса и преглеждах документи, тя се появи пред мен чисто гола, и като всеки нормален мъж, аз зарязах всичката работа и започнах да я чукам на бюрото.- За строхотните ти гърди в устата ми и за това колко си мека и гореща. За това как те поставих на бюрото и най - вече, за това ,че след като нахраня Крис, ще те заведа в спалнята, ще сложа на четири крака и ще те взема отзад.

- Мръсник!- усмихнах се тя.

- И на идея си нямаш колко.

- Много говориш - каза тя,като ми подаде шишето с млякото на Кристофър.

Поех шишето и започнах да го храня. Тя седна до мен и точно тогава чух телефона ми да звънни от хола. Погледнах Елизабет,а тя протегна ръце и взе Крис, заедно с шишето. Станах и отидох до телефона. На екрана беше изписано Лина. Не вдигнах,оставих телефона да звънни. Сега не ми бе до нея. След още няколко секунди телефона спря. Вдигнах го и го сложих в джоба си. Върнах се при Елизабет, която беше приключила с храненето на Крис и сега го тупаше по гърба.

- Всичко наред ли е?- пита тя и кестенявите ѝ очи се забиха в мен.

- Да. Нищо важно - излъгах аз.

- Добре.

Още нещо,което обичах у Елизабет,тя никога не питаше за нищо, което не я засяга. Даваше ти възможност ти да говориш,когато си готов.