Почуках на вратата и Хейли отвори след секунда.
-Добро утро, Ели-каза тя. Огледах я. Беше облечена в черни дънки и червена тениска на която с черно беше написано I love you, косата ѝ бе пусната, беше .
-Добро утро,Хейли- казах аз и тя протегна ръце напред. Подадох ѝ Крис,след това и чантата с памперсите,дрешките и храната.
-Тръгваш ли?-попита тя и пое малкото човече заедно с чантата.
-Да-казах аз и погледнах Крис. Погалих малката му къдрава косичка, хванах малката му ръчичка и я целунах. -Обичам те!- казах му аз, след това погледнах Хейли и ѝ казах довиждане.
След по-малко от двадесет минути, спрях пред огромната сграда. Погледнах се в огледалната врата. Днес бях избрала да облека черна рокля, по тялото, заедно с обувки с лек ток. Някъде около 3-4 см. Аз и така си бях висока, не ми трябваше да слагам високи токове, та да приличам на жираф. Днес бях решила да оставя косата си пусната, само я бях захванала с фиба отзад, за да не ми пречи.
Влязох в сградата, поздравих Мира,която както винаги бе зад бюрото си от мрамор и пиеше кафе.Бях се запознала с нея преди няколко дни и вече я харесвах. Има две деца и съпруг. Нормално семейство. Продължих по коридора и се качих в асансьора, натиснах копчето за моя етаж, тогава чух Джош:
-Чакай- викна той- задръж асансьора.- Поставих ръка между вратите и го спрях, след секунда той беше до мен.- Благодаря. И добро утро!
-Добро утро!
Той ме огледа от главата до петите и се усмихна.
-Някой се е накиприл днес.
-Няма такова нещо- казах аз,като го погледнах.
-Чакай,това грим ли е? Елизабет Грей - гримирана- той сложи едната си ръка на сърцето,а другата на челото си и се направи,че припада. През изминалата седмица аз и Джош бяхме станали много добри приятели. Толкова добри,че му казах,че имам дете и за смърта на Вики.Той също ми бе разказал през какво е минал,когато съобщил на семейството си,че е гей. Познайте. Изхвърлили го, никой не се застъпил за него, нито брат му, нито майка му. От тогава намразих семейството му. Ако някой от тях ми паднеше в ръчичките,щях да му издера очите.
-Млъквай-ударих го по рамото аз.- Ти също доста си се изтупал-огледах го, черен костюм с златни шевове, ризата му бе бяла също прешарена с златно.- Чакай това вратовръзка ли е, Джош? -усмихнах се аз.
YOU ARE READING
Game of Fate/ Игра на съдбата
FanfictionДвадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по...