Lost in Japan

3🗼

Юта седеше и не мърдаше. Беше като статуя. Човекът пред него, се усмихна в момента, в който видя японеца.

- Юта. - каза той - Здравей!

Червенокосият все още седеше и го гледаше без да обели и дума. Другото момче беше толкова хубав, а спокойния му, както винаги, поглед не се отделяше от Юта.

- Джехьон. - каза Юта - Как си? Върнал си се в Япония, виждам.

- Да, добре съм, реших малко да поработя и...

- Защо? - попита японеца, а след като се усети, колко студено говори, си прочисти гърлото и направи опит да се усмихне леко. - Радвам се да те видя.

- И аз. - каза Джехьон. - Някой път трябва да се видим на по кафе.

Червенокосият кимна, след което осъзна, че ако остане още малко тук, сърцето му щеше да се пръсне на милиарди малки парченца.

- Трябва! Но наистина много бързам сега!

- О, да аз също. - отвърна му Джехьон. - Е, тогава... Ще се видим...

- Да! - потвърди Юта - Чао, засега.

Без да изчака отговор от другото момче, Юта направи крачка встрани и продължи да върви по пътя си. Сега по-скоро беше ядосан, отколкото тъжен.

Джехьон.

Джехьон.

Джехьон.

Това момче не му излизаше от главата. И докато беше потънал в мисли за него, неусетно как стигна до парка. Така и така беше тук, реши, че ще е добре да си вземе скрежина и да се поразходи малко. И без това не искаше да се връща при Тен, сещайки се какво бе направил скъпия му приятел.

Момчето отиде до щанда за скрежина и си купи една с вкус на боровинка. Или поне на това трябваше да е.

Юта обиколи няколко пъти парка, не искайки да се прибира все още вкъщи. Накрая, обаче, краката го заболяха и реши да повърви още малко, докато намери някоя свободна пейка, около която няма много хора.

И скоро намери една такава. Момчето седна там и продължи да си пие ледената напитка, като човекът, когото срещна не излизаше от мислите му.

Накрая скрежината свърши и Юта отиде да изхвърли чашката. Отново беше потънал в мисли за Джехьон, когато нечий глас го изкара от мислите му.

- Господине! Пак се срещаме!

Юта се обърна и видя онзи кореец от предния ден. Момчето седеше и му се усмихваше дружелюбно.