Lost in Japan

15🗼

След като Юта се отдели от момчето, заради недостиг на въздух, Тейонг го побутна леко и влезе вътре, сядайки на земята засрамен.

Не можеше да повярва какво се случи току-що и как си изгуби ума в момента, в който Юта го докосна.

Японецът влезе също вътре и седна до него, усмихвайки му се.

- Косата ти не е толкова мокра... Ще изсъхне бързо.

Тейонг не му отговори. Дори не го погледна. Чувстваше се толкова объркан в момента.

- Искаш ли да изиграем още някоя игра?

Нищо.

- Тейонг...

Нищо.

- Тейонг?

Нищо.

- Тейонг?!

И отново нищо...

Юта въздъхна раздразнено и хвана брадичката на момчето с палец и показалец обръщайки го към себе си.

Тейонг все още беше със зачервено лице и упорито избягваше погледа на Юта.

Японецът извъртя с досада очи и целуна отново брюнета. Този път целувката беше по-страстна, а червенокосият бутна леко по-малкото момче да легне на килима и се качи отгоре му.

За момент, на Тейонг му се стори, че са бутнали някоя от кутиите с игри, но дори не искаше да им обърне внимание. Заради устните на момчето върху него, не осъзнаваше какво прави.

По едно време чуха звънеца на вратата.

- Някой... Звъни... - каза едвам едвам Тейонг и надигна леко глава, само колкото да може отново да целуне червенокосия.

- Нека си звъни... - отвърна му Юта се отдели от устните Тейонг, само за да може да нападне врата  му.

Звъненето обаче не спря, а даже напротив. Стана още по-досадно и по-настоятелно.

Юта изръмжа и се изправи, а преди да излезе от хола се обърна към Тейонг и каза:

- Не мърдай! Стой така... Ей сега се вреъщам. - след това излезе от стаята, а Тейонг се опита да възстанови дишането си.

Червенокосият отиде до вратата и без да погледне през шпионката отключи, готов за скандал.

- Ти какво си мисли, че... - започна той, но когато видя кой е, се ядоса още повече и стисна ръцете си в юмруци - Джехьон, махай се!