Lost in Japan

12🗼

Юта отвори багажника и от там извади една кошница и одеялото, което беше взел по-рано, след което отиде до Тейонг и му се усмихна лъчезарно.

- Юта... - заговори по-малкото момче - Какво си намислил?

Двамата се намираха пред някаква полянка, отрупана с малки розови, жълти и червени цветчета. Самото място беше осветявано от улични лампи, макар че слънцето не беше напълно залязло. По-надолу имаше езеро, а в него плуваха патици.

- Ще вечеряме! - каза Юта и се усмихна.

Двамата отидоха на поляната и разпънаха одеялото сядайки на него.

По всичко се очертаваше, че ще си прекарат една много приятна вечер.

На сутринта Тейонг се събуди от радостното гласче, което не спираше да повтаря името му. 

- Какво има, Тен?! - попита сънено момчето и разтърка очите си. 

- Ставай! - каза весело Тен и издърпа завивката. 

Брюнетът взе телефона от нощното си шкафче и плъзна пръст по екрана. Щом видя колко е часа се намръщи:

- Тен, седем и половина е. 

-Не ми пука! Искам да се разхождаме! 

- Тееееен! - провикна се Джони и скочи на леглото - Ставай! 

- Защо?! 

- Седем и половина е! Трябва да разходим Иза! - отвърна Джони и дръпна одеялото на земята. 

- Защо това ми е толкова познато? - въздъхна той и се изправи. 

- Моля? 

- Нищо, нищо... 

Едва тогава забеляза, че на нощното шкафче има чаша с кафе и филийка с конфитюр. Толкова се зарадва, когато мисълта, че Джони го е направил, премина през главата му. 

Тен се изправи, като мина покрай по-високото момче и взе чашата с кафе. 

- Не ти ли стана жал?

- Моля? 

- Не ме ли видя колко сладко спя?! 

По-големия се засмя нервно и прокара ръка през косата си. Истината е, че Тен изглеждаше като Спящата красавица, но предпочете да го събуди, за да прекара колкото се може повече време с него. Знаеше, че скоро по-малкото момче щеше да си тръгне и това не му харесваше, но какво можеше да направи...?!