Lost in Japan

34🗼

Не след дълго, двете момчета пристигнаха пред дома на розовокосият кореец.

Юта отговори врата и тъкмо щеше да излезе, когато Джехьон го спря и го попита:

- А аз какво да правя?!

Червенокосият въздъхна и му даде ключовете за дома си.

- Отиди при Тен, ако искаш, но не му казвай къде съм и какво правя.

- Защо?!

- Ще дойде и ще провали всичко.

Джехьон кимна и запали отново колата, а когато приятелят му излезе потегли.

Юта въздъхна и завъртя ключа, който беше в ръката му няколко пъти, след което влезе в блока.

Застана пред асансьора и натисна копчето. Изчака малко, но след като видя, че асансьорът не работи въздъхна.

Тук асансьорът работеше веднъж на сто години.

Юта започна да се качва по стълбите. Когато стигна вече беше изморен. Той се подпря на стъклото на прозореца и въздъхна тежко.

След това се изправи и отиде до вратата. Дори не натисна звънеца, а направо извади ключа и влезе вътре.

Тъкмо си свали обувките, когато телефонът му звънна.

Той погледна въпросително към устройството и вдигна.

- Дже, в момента не е точно...

- Тейонг ми писа. Каза, че е отишъл в парка.

- И не се е изгубил? - учуди се червенокосият.

- Гугъл карти на корейски. - обясни простичко момчето от другата страна - Хайде! ОТИВАЙ!

- Добре, добре! - отвърна му припряно момичето - Хей, Дже, благодаря.

- За нищо.

Двете момчета заровиха телефоните, а Юта обу отново обувките си и излезе, като не забрави да заключи.

Когато вече беше надолу се насочи към парка. Знаеше, че той е много близо до дома на бившия му и преди време точно поради тази причина беше спрял да идва.

Накрая го видя още в началото. Беше седнал с крастосани крака и имаше безизразно изражение.