Lost in Japan

13🗼

Тейонг отвори сънено очи и първото, което забеляза, беше  спящия японец до него.

Несъзнателно се усмихна и отмести няколко червени кичура коса, котио падаха в лицето му.

Момчето седеше така и му се любуваше, когато телефонът извибрира някъде до него.

Той се огледа и зад гърба на Юта видя устройството. Просегна се и го взе, отдалечавайки се на разстояние.

Погледна към името и видя изписано "Дже~". Не беше официално записан човека, занчи не е от работата му... А и тази вълничка след това...

Малко се издразни, че го е записал по този начин, но въпреки това игнорира чувството.

След малко телефонът спря да звъни и Тейонг реши да се върне, но телефонът отново започна.

"След като не е от работата..." Замисли се той "Няма да е проблем, ако вдигна..."

Натисна бързо зелената слушалка и долепи устройства до ухото си.

- Юта! Десет и половина е! Къде си?! Защо не си на работа?! - започна да се вайка от другата страна, а Тейонг въздъхна.

- Кой се обажда?

- Джехьон е! - каза ядосано човекът от другата страна на линията - Чакай... Ти не си Юта!

- Той спи. - каза простичко по-малкия и веднага се сети кой всъщност беше Джехьон, след което се прокашля и заговори студено - Съжалявам, но той сега не може да говори. Когато се събуди ще му предам, че сте го търсили. Довиждане! - след това затвори телефона и въздъхна.

Току що бе вдигнал чужд телефон и на всичкото отгоре се издразни, когато разбра, че това бе бившия на Юта.

Но защо, по дяволите, червенокосият продължаваше да го държи с такова сладко име, като "Дже~"?!

Нали бяха бивши?! Нима японецът още държеше на този...

Издразни се. Но не на Юта, не... Вътрешно го беше яд на себе си, че се почувства по този начин.

Та той си имаше гадже, адвокатът можеше да му бъде просто приятел, нищо че вътрешно, много надълбоко в сърцето му се криеше надежда, че ще са нещо повече, макар и да не го осъзнаваше...

- И какво каза Джехьон? - чу се зад него спокоен глас, а той се обърна рязко, осъзнавайки на кого беше гласът.

- А-а... Юта... - заекна той и сведе глава.

- Отговори ми де. - каза той, напълно спокойно, че дори и с усмивка на лице.