Lost in Japan

19🗼

Тейонг стана от масата и влезе вътре. Премина през хола, а когато стигна до вратата, само подаде леко глава навън.

Когато видя Юта да седи ядосан на земята сърцето му се сви.

- Юта... - заговори той.

- Да?!

Тейонг въздъхна и отиде, сядайки на земята до червенокосият японец.

- Няма да те питам как си. - съобщи му той и подпря глава на рамото му. - Няма дори да питам какво искаше от теб.

- Благодаря. - каза тихо адвокатът и се усмихна.

Чувстваше се така, сякаш не се бе случило нищо. Сякаш до преди броени секунди не се беше надъхал да натика "щастието" си в лицето на розовокосият.

В момента искаше само да седи тук с по-малкото момче.

В единия момент Тейонг го караше да се чувства толкова смирен. Сякаш имаше някаква невидима сила над него, която убиваше цялата омраза в него. 

А в следващият момент караше Юта да жадува да докосне тялото му и да разбие устните си в неговите.

- Юта... - проговори брюнетът и вдигна глава.

Червенокосият се обърна към него и го погледна въпросително.

В момента се въртяха толкова много неща в главата на Тейонг, а единственото, което той искаше всъщност, бе да вкуси устните на адвоката.

- Какво има? - попита по-големият, когато видя, че момчето няма намерение да говори - Те?

Тейонг въздъхна и затвори очи. Желанието беше по-силно от него и той се поддаде.

Хвана лицето на Юта в шептите си и го целуна, като задвижи бавно устните си срещу него.

Червенокосият се подсмихна и пое изцяло нещата в свои ръце, като бутна езика си в устата на по-малкото момче.
   

Джони и Тен се прибраха по възможно най-бързия начин в апартамент на по-високият.

- Това... Беше... - заговори чернокосият и се подпря на входната врата, която току що затвори - Не мога повече така! Джони... Отивам да си събера нещата...

След тези думи той се изправи и мина покрай брюнета, като влезе в спалнята и извади куфара си.

- Не, Тен! Чакай! - викана Джони и тръгна след по-малкото момче, а кучето го следваше по петите. Явно и тя не искаше тайландецът да си заминава...